Във Виена Теодор Траянов създава някои от най-хубавите си поетични творби, които влизат в първите му три стихосбирки. Още като студент започва да публикува стихове в българския периодичен печат. Първите му работи се появяват през 1904 година, но името му става известно в литературните среди през следващата 1905 година, когато се появява малкото му двустрофно стихотворение „Новий ден“3 (сп. „Художник“, г. I, 1905, кн.6—7, стр. 22). Някои литературни историци смятат, че с това стихотворение Траянов поставя началото на българския символизъм. „Първите ми работи — припомня си поетът след години, — които обърнаха внимание на обществото, бяха печатани през 1905 г, в списанието «Художник», издавано от Павел Генадиев. Изпратих ги на Константин Величков, който ме познаваше и който беше близък на Павел Генадиев. Той ги дал на Александър Балабанов, един от редакторите на «Художник». Напечатаха ги. Посрещнати бяха много добре. Константни Величков писа възторжена рецензия за тях. Ал. Балабанов и К. Христов също ги харесаха много… Тия мои стихове станаха отправна точка на българския индивидуализъм. Но аз съм нямал тогава съзнание за това. Едва после, когато се събрахме с Димо Кьорчев, Трифон Кунев, Илия Иванов-Черен и вземахме живо участие в подновеното списание на Антон Страшимиров «Нов живот», почнахме да съзнаваме значението на своята работа. Ние от началото имахме само съзнанието, че трябва да сътворим нещо ново, различно от това, което са дали нашите предшественици. Индивидуализмът дойде импулсивно… Нашата групичка не беше свързана с някакви принципи: обединяваше ни повече едно общо самочувствие. Впоследствие се яви с критиките си Ив. Радославов; той кръсти нашата поезия и нашето движение «български символизъм.»“ (в. „Литературен глас“, г. IV. 1932, бр. 144, стр, 3).
Приет радушно от литературните среди в България. Теодор Траянов започва да сътрудничи в редица органи на периодичния печат — „Нов живот“, „Българска сбирка“, „Слънчоглед“, „Демократически преглед“, „Художествена култура“, „Съвременник“, „Начало“, „Наблюдател“ и по-късно в „Звено“, „Народ и армия“, „Везни“, „Парнас“ и др. През това време издава книгите си: „Regina mortua“ (1909), „Химни и балади“ (1912) и „Български балади“ (1921). Във Виена драматизира приказката на Оскар Уайлд „Младият крал“ с музика от Д. Караджов, поставена през 1914 година във Виенската фолксопера и посрещната добре от виенския печат, който изтъква „големият драматичен талант на младия българин“.
Като чиновник в българската легация във Виена Траянов преминава едва ли не цялата стълба на дипломатическата йерархия — след аташе по печата става трети секретар, после втори и на края — първи секретар на легацията. Уволнението му през 1921 година го заварва като временно управляващ легацията във Виена. Трябва да се отбележи, че уволнението му става по време на земеделската власт, въпреки че той има положително отношение към БЗНС. Според брат му Крум В. Траянов поетът е бил уволнен заради връзките си с един известен хърватски общественик, поддържник на идеята за федериране на всички южни славяни. Някои хора от земеделското управление са гледали на тези връзки на поета като на „опасни“ и несъвместими с длъжността му на временно управляващ българската легация във Виена. Дипломатическата му служба бива прекъсвана само през войните, в които участвува като прост войник. Войните, завършили с погроми, оказват потресно въздействие върху поета. Непосредствено след първата национална катастрофа той създава и публикува баладите си „Тайната на Струма“ и „Смърт в равнините“, които се нареждат между най-хубавите поетични творби на нашата поезия до днес. Националните погроми, изглежда, ще да са една от причините за неговото отрицателно отношение към Фердинанд и към царския институт въобще. По-късно той е канен неведнъж на прием от царската особа, но никога не прекрачва прага на двореца. Всичко това естествено му създава по един или друг повод неприятности, които посреща спокойно и твърдо. Не по-ласкаво е и отношението му към разните буржоазни партии. Известни са приятелските му връзки с прогресивни поети като Христо Ясенов, Николай Хрелков и др., които е подпомагал по различни начини. Така например след арестуването и интернирането на Христо Ясенов през март 1924 година той пръв подписва протестното писмо, публикувано във в „Развигор“.
Теодор Траянов се установява завинаги в България, след като прави още едни опит за дипломатическа служба. През 1922 година той постъпва на работа в българското генерално консулство в Бреслау, но на следващата година е освободен и от тази длъжност, тъй като правителството на Ал. Цанков го гледа с недоверие и недоброжелателство. Така че от есента на 1923 година поетът се посвещава на свободна литературна работа в родината си. След време е зачислен като гимназиален учител, но фактически това е една своеобразна форма на материална помощ от страна на Министерството на народната просвета, която през 1934 година му бива отнета.
3
Тук прилагаме текста на стихотворението „Новий ден“: