— Охо! — възкликна Молхол. — Кого виждам?
Всички погледнаха към брега, където се разхождаше един човек. Той се движеше нехайно и небрежно, сякаш бе излязъл на сутрешна разходка Капитан Уорфийлд скръцна зъби. Беше Нари Херинг.
— Здравейте, капитане! — извика Нари, когато.. се изравни с „Малахини“. — Няма ли да ме поканите да закуся на борда?
В лицето на капитана нахлу кръв, та чак вратът му почервеня. Той-се опита да каже нещо но се задави.
— Аз ще ти… ще ти… — беше всичко, което-успя да изрече.