Той искал дъщерята на стареца да му полее. Извикали старците дъщеря си.
Влязла девойката с кана в ръка, а царският син, щом я погледнал, и примрял, изгубил съзнание. Засмяла се девойката и наоколо се посипали рози и теменуги. От техния аромат момъкът се свестил. Всички насядали около трапезата.
Когато се навечеряли, момъкът замолил стареца да му даде дъщеря си за жена.
Старецът рекъл:
— Господарю, не заслужаваме тази чест, но щом волята ви е такава, можем ли да искаме по-добър зет.
Зарадвал се царският син. Още същата нощ той се сгодил за красавицата, а на сутринта заминал при родителите си с радостната вест.
— Щом ти е по сърце, то и ние няма да ти пречим — съгласили се родителите му.
Личният прислужник на царя бил много лош. А той имал грозна дъщеря — черна като циганка. Намислил този лош слуга на всяка цена да омъжи дъщеря си за царския син.
Поискал той сам да отиде и да доведе годеницата. Когато сядал в царската каляска, скрил отзад и своята черна като гарван дъщеря и я откарал със себе си.
Пристигнали те, взели годеницата и тръгнали обратно. Царският слуга взел със себе си и две стомнички вода. Дал той на годеницата да яде солена храна по пътя и девойката страшно ожадняла.
— Дайте ми поне капка водица — помолила се тя.
— Откъде да взема вода в тази гъста гора? — отговорил слугата.
— Дайте ми вода, а аз ще ви дам, каквото поискате — продължавала да се моли девойката.
— Ще ти намеря вода само ако ми дадеш едното си око — казал слугата.
— Вземете ми окото, само ми дайте да се напия — съгласила се девойката.
Дал й той едната стомничка, извадил й едното око и го скрил.
Изпила девойката до дъно цялата стомничка, но не утолила жаждата си и пак почнала да моли за вода.
Дал й слугата и другата стомничка и й извадил второто око. След това казал на слугите, които яздели отстрани:
— Годеницата е уморена, трябва да си почине. Вие вървете напред, не се спирайте.
Те заминали напред, а лошият слуга спрял каляската, извел сляпата девойка, домъкнал я до едно дърво и съблякъл цялата й премяна. Нагиздил после своята черна дъщеря като невеста, настанил я в каляската и потеглил към двореца.
А царският син бил вдигнал богата сватба. Поканил той много гости и чакал с нетърпение своята красавица невеста.
Ала какво било учудването му, когато вместо неговата красавица невеста от каляската слязла грозна-грозница, урод невиждан. И нямало ни рози, нито теменуги, нито бисери.
— Кой е сменил моята красавица с този изрод, с това грозно и черно като гарван момиче? Къде е моята хубавица, какво си сторил с нея?! — викнал ядосано царският син на бащиния си слуга.
— Господарю — отвърнал слугата, — това е същата девойка. Само че тя толкова много плака, когато се прощаваше с близките си, че лицето й погрозня от сълзите. Ще се успокои и ще стане пак същата.
Не му повярвал царският син. Не можел да търпи при себе си грозницата.
Заживели те така — мъжът отделно, жената отделно.
А сляпата девойка останала сама в гората. Стояла си тя под онова дърво, под което я оставил слугата, когато я извел от каляската, и плачела, та сърцето й се късало. Бисерни сълзи се ронели от очите й. Ронели се, ронели се, докато я засипали чак до раменете. Закрили бисерите голата девойка.
Близо до гората, където така отчаяно плачела девойката, имало град. В него живеел един беден старец, който си имал само едно магаренце. Сутринта отивал старецът с магаренцето в гората, събирал сухи дърва и съчки, натоварвал ги на магаренцето и ги занасял в града. Там ги продавал, а парите раздавал на просяците. По пладне пак отивал, донасял още дърва, продавал и тях, а парите внасял в храма за бедните. Надвечер отивал за трети път да събере дърва, закарвал ги в града и ги продавал, но парите изхарчвал вече за себе си и за своята бабичка. Така преживявали добрите старци.
Веднъж старецът отишъл, както винаги, в гората и пуснал магаренцето си да попасе, а сам започнал да кърши сухи клони. Събрал достатъчно, свързал ги, потърсил магаренцето, но него го нямало.
Тръгнал старецът из гората да го търси. Изведнъж, гледа — стои магаренцето пред купчина бисери, а в бисерите — заровена до раменете девойка.
Ядосал се старецът на магарето, почнал да го пъди, а девойката му казала:
— Който и да си ти, човече, бъди ми брат или баща, спаси ме, изрови ме от тоя куп бисери.
Освободил я старецът и я завел у дома си. После се върнал, събрал бисерите и ги натоварил на магаренцето.
Забогатял старецът. Облякъл, обул девойката, издигнал разкошна къща и й отредил най-хубавата стая.
Седяла веднъж девойката в стаята си и изведнъж чула шум: на двора квачката нещо се разсърдила на едно от пиленцата си и го клъвнала. Записукало пиленцето, дотичал петелът и взел да ругае квачката: