Кино коленичи до жена си.
— Право каза докторът — рече той; рече го и на себе си, и на жена си, защото мислите му бяха все още сурови, недоверчиви и той все още не бе забравил белия прах Люлеейки се встрани, Хуана жално запя малката песен на семейството, сякаш с нея можеше да прогони опасността, а детето повръщаше и се гърчеше в ръцете й. Кино бе изцяло във властта на съмненията и напевът на злото бръмчеше в главата му, почти заглушавайки песента на Хуана.
След като изпи шоколада си, докторът лапна трохите от сладките. Изтри пръстите си с кърпа, погледна часовника си, стана и взе малката си чанта.
Вестта, че детето се е почувствувало по-зле, бързо обходи колибите, защото след глада болестта е най-страшният враг на бедняците. Някои тихо казваха:
— Както виждате, по стъпките на успеха вървят жестоките му другари.
И бедняците клатеха глави, ставаха и тръгваха към колибата на Кино.
Завили носовете си, съседите бързаха в тъмнината и скоро отново изпълниха колибата на Кино. Те стояха, взираха се, разменяха си по няколко думи за това, колко е тъжно, че такава беда се случва в ден на радост, и добавяха:
— Всичко е в ръцете на бога.
Старите жени седнаха до Хуана и се мъчеха да й помогнат или поне да я утешат.
Докторът бързо влезе в колибата, съпроводен от своя слуга. Той разгони стариците като пилци. Взе детето, прегледа го и опипа главата му.
— Отровата се проявява — каза докторът. — Но аз ще я надвия. Ще се опитам да направя всичко, каквото мога.
Той поиска чаша вода и капна в нея три капки амоняк, после разтвори устата на детето и изля течността в гърлото му. Койотито силно заплака, пръскайки слюнки, а Хуана го гледаше като обезумяла. Докато вършеше това, докторът отсече:
— За щастие аз умея да лекувам от ухапване на скорпион, иначе…
И той сви рамене, давайки с това да се разбере какво би станало в противен случай.
Но Кино, изпълнен с подозрения, не сваляше очи от разтворената чанта на доктора, където се виждаше шишенцето с белия прах. Лекаполека коликите спряха и Койотито се успокои в ръцете на доктора. А после детето дълбоко въздъхна и се унесе в сън, тъй като бе много изтощено от повръщането.
Докторът даде Койотито в ръцете на Хуана.
— Сега му стана по-добре — каза той. — Спечелих битката. И Хуана го погледна с благоговение.
Докторът вече затваряше чантата. Той попита Кино:
— Кога смяташ, че ще можеш да ми платиш? Той каза това дори любезно.
— Като продам бисера, ще ти платя — отговори Кино.
— Ти имаш бисер? Хубав ли е? — полюбопитствува докторът. И тук в разговора се намесиха в хор съседите.
— Той намери най-големия бисер на света — завикаха те и сключили палци и показалци, показваха колко е голям бисерът.
— Кино ще бъде богаташ — продължаваха съседите. — Такъв бисер никой не е виждал.
Докторът се престори на учуден.
— За пръв път чувам това. А на сигурно място ли го държиш? Ако искаш, мога да го пазя в касата си.
Кино притвори очи и стисна зъби.
— Мястото е сигурно — каза той. — Утре ще продам бисера и ще ви платя.
Докторът сви рамене, но сълзливите му очи не се откъсваха от очите на Кино. Той знаеше, че бисерът е заровен в колибата, и очакваше стопанинът да погледне натам.
— Ще бъде много жалко, ако ти откраднат бисера, преди да го пРодадеш — рече докторът и забеляза, че Кино неволно хвърли поглед към пода до страничната подпора на колибата.
Когато той си излезе и съседите неохотно се разотидоха, Кино сеДна край тлеещите в огнището въгленчета и се вслуша в нощните шумове — лекия плисък на малките крайбрежни вълни и далечния кучешки лай, лъха на ветреца по покрива на колибата и тихите гласове на съседите в колибите от клони. Защото тези хора не спяха непрекъснато до сутринта, те се събуждаха от време на време, почваха да говорят и пак заспиваха. След малко Кино стана и отиде до вратата на колибата.
Той подуши бриза, ослуша се дали някой не се приближава тихо или пълзешком и очите му зашариха в нощната тъма, тъй като напевът на злото звучеше в главата му, а в сърцето му царяха гняв и уплаха. Като се огледа и ослуша в нощта, Кино се върна до мястото, където бе заровил бисера, изкопа го, вдигна рогозката, на която спеше, изкопа друга малка дупка в пръстения под, сложи бисера в нея и го зарови.