Кино затаи дъх, съседите му също и назад по тълпата се разнесе шушукане:
— Той го разглежда… Още не е спомената никаква цена… не са говорили още за цената.
Сега ръката на купувача се бе превърнала сякаш в жив човек. Тя подхвърли големия бисер в табличката, показалецът го тласна, перна го — той се гавреше с него, — а върху лицето на купувача се появи горчива и презрителна усмивка.
— Съжалявам, приятелю — каза той и леко повдигна рамене, за да покаже, че не е виновен за лошия шанс на Кино.
— Но този бисер е много скъп — рече Кино.
Пръстите на купувача тласнаха презрително бисера и той отскочи и се удари меко о ръба на кадифената табличка.
— Нали си чувал за лъжливо злато5 — продължи купувачът. — Този бисер е като лъжливо злато. Той е много голям. Кой ще го купи? Такива неща не се продават. Той е само рядкост. Съжалявам. Ти си мислил, че е много скъп, а той е само рядкост.
Сега на лицето на Кино се появи смущение и печал.
— Това е най-големият бисер на света! — извика той. — Никой не е виждал досега такъв бисер.
— Напротив — каза купувачът, — той е голям и груб. Представлява интерес само като рядкост; може би някой музей ще го вземе за своята колекция от раковини. Мога да ти дам, да кажем, хиляда песи.
Лицето на Кино стана мрачно и разярено.
— Бисерът струва петдесет хиляди! — рече той. — Вие знаете това. Искате да ме измамите!
И купувачът долови тихия ропот на тълпата, когато тя чу предложената от него цена. Той усети леки тръпки на страх.
— Недей да виниш мен — каза бързо той. — Аз съм само оценител. Питай другите. Иди в техните кантори и им покажи бисера си — или по-добре те да дойдат тук, та да видиш, че не сме се наговорили. Момче! — извика купувачът. И когато прислужникът му надникна от задната врата, той продължи: — Момче, иди при този, при онзи и при едикого си! Помоли ги да прескочат тук, но не им казвай за какво ги викам. Кажи им само, че ще бъда много доволен, ако дойдат. — И дясната му ръка се пъхна зад бюрото, измъкна друга монета от джоба му и тя се затъркаля напред-назад по ставите на пръстите.
Съседите на Кино зашушукаха. Те се бяха страхували от нещо подобно. Бисерът беше голям, но имаше особен цвят. Те подозираха още отначало, че може да се случи това. Пък и в края на краищата хиляда песи е доста добра цена. Тя е сравнително голямо богатство за един човек, който не е богат. Защо Кино да не вземе хиляда песи? До вчера той нямаше нищо.
Но лицето на Кино бе напрегнато и сурово. Той усети как щастието му се изплъзва, как около него се въртят вълци и кръжат хищни птици. Усети как обръчът на злото се затяга и бе безпомощен да се брани. Чу в ушите си злия напев. А големият бисер блестеше върху черното кадифе така, че купувачът не можеше да откъсне очи от него.
Тълпата на вратата се залюля, раздели и пропусна тримата купувачи на бисери. Тя сега мълчеше, боейки се да не пропусне някоя дума, да не изтърве от поглед някой жест или изражение. Кино също мълчеше и стоеше нащрек. Той усети как някой леко го дръпна отзад, обърна се, погледна Хуана в очите и тогава силата му се възвърна.
Купувачите нито се гледаха, нито гледаха бисера. Човекът зад бюрото каза:
— Определих цената на този бисер. Собственикът се съмнява в нея. Ще ви помоля да разгледате това… това нещо и да дадете своите предложения. Обърни внимание — рече той на Кино, — аз не споменах каква цена съм предложил.
Първият купувач, мършав и жилав, се престори, че чува за този бисер за пръв път. Той го взе, затъркаля го бързо между палеца и показалеца и после презрително го хвърли обратно в табличката.
— Не ме включвайте в оценката — каза той сухо. — Няма да дам никакво предложение. Този бисер не ми трябва. Това не е бисер, а изрод. — Тънките му устни се изкривиха презрително.
Сега вторият купувач — дребен човек с плах, тих глас — взе бисера и внимателно го разгледа. Той измъкна едно увеличително стъкло от джоба си и пак разгледа бисера. Сетне тихо се разсмя.
— По-хубавите бисери са направени от гладко вещество — рече той. — Зная тези неща. Този е крехък и шуплест, той ще изгуби цвета си и ще умре след няколко месеца. Виж… — И подаде увеличителното стъкло на Кино, показа му как да си послужи с него и Кино, който никога не бе виждал бисер под лупа, се изненада от странната му повърхност.