Фриц Лейбър
Бит-пазар
Странни звезди над света на Нийуон блестяха в плътна пелена над черните покриви на Ланхмар — градът, в който звъна на мечовете се чува толкова често, колкото този на монетите. По изключение нямаше мъгла.
Площадът на Тъмните Наслаждения, който започва седем преки южно от градската Порта на Блатото, граничи с площада на Тъмното Изобилие и опира до Храма на Черната Дева. Светлините на магазините по него примигваха към небето не по-ярко, отколкото звездите примигваха надолу. Защото на това място продавачи на наркотици, прекупвачи на куриози и търговци на любов осветяват свърталищата си с мангали и вършат делата си също така безшумно, както правят това звездите.
Много са шумните места, ярко осветени с факли в ланхмарската нощ, но по извечна традиция шепотът и приятният полумрак са правило на площада на Тъмните Наслаждения. Тук често идват философи, за да поразмишляват, техни ученици — за да помечтаят и теолози с фанатичен блясък в очите — за да изплетат като паяци засуканите си нови теории за Дявола и другите тъмни сили, управляващи Вселената. И ако някой от тях потърси между другото и някое забранено удоволствие, от това теориите, мечтите и теологическите конструкции несъмнено могат само да спечелят.
Тази нощ обаче, правилото за тъмнината беше нарушено по най-безцеремонен начин. Ярка светлина се изливаше на площада през нисък портал в древна стена, оформен явно неотдавна като арка с формата на детелина. Издигнал се над хоризонта на тротоара като някаква чудовищна луна, блеснала в лъч на ослепително ярко слънце, новият портал хвърляше в сянка звездите на другите търговци на тайнственото.
Призрачно неземни стоки за продан бяха пръснати в светлината покрай входа на портала, край който се гушеше фигура, облечена в одежди, невиждани по-рано на суша или по море… поне в света на Нийуон. Той носеше малка червена шапка с формата на цилиндричен съд за вино, панталони с кройка на шалвари и чуждоземни червени ботуши с извити нагоре върхове. Очите му блестяха с хищния поглед на ястреб, а усмивката му беше цинична и похотливо обещаваща като на древен сатир.
От време на време субектът скачаше, изправяше се като кон на задни крака и започваше да мете и премита плочника пред входа с груба метла с дълга дръжка, сякаш за да разчисти пътя за някакъв фантастичен император. Често поспираше в това подобие на танц, за да се поклони дълбоко и непохватно, но погледът му винаги оставаше вперен напред и нагоре към тълпата, която вече се събираше в тъмнината срещу портала. Ръката му описваше полукръг от тях към вътрешността на новия магазин в жест на покана — жест, привидно сервилен, но определено зловещ.
Никой от тълпата все още не беше събрал кураж да пристъпи в осветената зона и да влезе в магазина, нито дори само за да хвърли поглед на редките предмети така небрежно, но изкусително разхвърляни пред него. Но тълпата от очаровани зяпачи се увеличаваше непрестанно. Разнасяше се шепот на неодобрение от този драстично нов метод на търговия — това несъобразяване с обичая сделките на този площад да стават в мрак, — но като цяло оплакванията потъваха сред възклицанията на удивление, възхищение и любопитство, които се разпалваха все по-силно и по-силно.
Сивия Мишелов се промъкна на площада откъм Фонтана така тихо, сякаш беше дошъл за пререже нечие гърло или да проследи шпионите на Повелителя. Мокасините му от кожа на плъх не издаваха нито звук. Мечът, който той наричаше Скалпел, беше прибран в ножница от миша кожа и никакво изшумоляване не можеше да се долови от докосването му до туниката и плаща, изработени от странно груба сива коприна. В погледите, които стрелкаше изпод сивата копринена качулка, се долавяше едновременно смразяващо превъзходство и заплаха.
Но вътре в себе си Мишелов се чувствуваше почти като ученик — като момченце, изправено пред заплахата да бъде сгълчано и да му бъде поставено смазващо с неизпълнимостта си домашно. Защото в торбата му (впрочем изработена също от кожа на плъх) имаше сребрист лист от рибешка кожа, на който с тъмно-кафяво мастило от сепия ръката на Шийлба-Безоката беше надраскала бележка, с която канеше Мишелов да бъде на това място по това време.
Шийлба беше надарената със свръхестествени способности наставница — и когато подобна мисъл й хрумнеше, пазителка — на Мишелов и просто бе невъзможно поканите й да бъдат отклонявани, защото Шийлба имаше очи, с които да открива непослушните, макар тези очи да не се намираха между бузите и челото.
Но някои от задачите, който Шийлба възлагаше на Мишелов, бяха почти непосилни и доста неприятни, като например да достави девет бели котки без нито един черен косъм или да открадне пет копия на една и съща книга, изписана с тайнствени драскулки, намиращи се в пет разположени далече една от друга магьоснически библиотеки, или донесе образци от изпражненията на четирима крале, някои от които живи, други мъртви. Така че Мишелов трябваше да дойде по-рано за да научи лошите новини по-скоро и той беше дошъл сам, защото определено не искаше приятелят му Фафърд да стои наблизо подигравателно усмихнат, докато Шийлба нравоучително сведе магьосническите си указания на един послушен Мишелов… или, не дай боже, измисли допълнителни задачи.