Заобикаляше последната клетка — с аленочервени решетки, в която беше затворен най-красивият паяк, — когато забеляза една книга, оставена с далекоглед между страниците — точно както Мишелов обичаше да оставя книгата с мушнат в нея кинжал, за да отбележи докъде е стигнал.
Фафърд поспря, за да отвори книгата. Луксозните й бели страници бяха… празни. Вдигна далекогледа до покритото си с неосезаемата вече паяжина око. Видя сцена, която можеше да бъде олицетворение на най-кошмарната част от ада на Вселената: черни дяволи сновяха като стоножки около оковани грешници, които с безнадежден взор нагоре се гърчеха в пръстените на огромни черни змейове със светещи очи, оголени зъби, паст, от която нещо се стичаше, и ноздри, изпускащи огън.
Когато остави далекогледа и книгата, той чу характерния бълбукащ звук на мехурчета, излизащи на повърхността на течност. Незабавно погледна към потъналата в здрач задна част на магазина и едва сега видя перления блясък на Черната Стена и един сребърен скелет с диаманти в очите, който потъваше в нея. Но този костелив скъпо изглеждащ мъж — е, какво остана от теорията на Нингобъл? — все още не беше напълно изчезнал в стената, защото част от едната му ръка стърчеше и тази ръка не беше костелива, а от съвсем живо изглеждаща плът, покрита с нормална кожа.
И докато тази част бавно се потапяше в стената, Фафърд скочи напред с най-голямата бързина, която някога беше използувал в живота си, и сграбчи ръката, преди да е изчезнала. Беше уверен, че държи приятеля си, защото при всякакви обстоятелства би познал неговото ръкостискане, без значение колко слабо е направено. Фафърд задърпа, но Мишелов сякаш беше затънал в черни подвижни пясъци. Той остави Сивия Жезъл на пода, стисна здраво Мишелов за китката, запъна крака в черните плочи и дръпна ц всичката си мощ.
Сребърният скелет излезе от стената, превръщайки се Сивия Мишелов, който с празен поглед, без да обърне никакво внимание на своя приятел и спасител, измина люшкайки се няколко крачки по крива и се прекатури през глава в черния ковчег.
Но преди още Фафърд да се бе опитал да извади приятеля си от новото премеждие, чуха се бързи отекващи стъпки и за изумление на Фафърд в магазина се втурна високата черна желязна статуя. Тя може и да беше забравила пиедестала, но не беше забравила страховития си меч, който размахваше заплашително, гневно стрелкайки като железни стрели черни търсещи погледи, проверявайки всяка сянка и ъгълче.
Чернияt поглед мина през Фафърд без да спира, но спря върху Сивия Жезъл, лежащ на пода. При гледката на това оръжие, статуята видимо трепна, озъби се в желязна гримаса и присви черните си очи. Погледите, които стрелкаше, бяха още по-железни от преди и нещо повече — тя започна да се мята из магазина в лишени от схема набези, замахвайки ниско като косач с черния си блестящ меч.
В този момент Мишелов надзърна с безметежен поглед над ръба на ковчега, повдигна отпусната ръка, помаха към статуята и с глупав глас лукаво извика:
— О-хо!
Статуята спря замахванията си и яростно изгледа Мишелов в смесица от презрение и недоумение.
Мишелов се изправи на крака в черния ковчег, пиянски се заклати и бръкна в торбата си.
— Хей, робе! — обърна се той неуместно весело към статуята. — Цените ти са повече от приемливи. Вземам момичето с червеното кадифе — той извади монета от торбата, огледа я отблизо и я хвърли на статуята. — Ето грош. Също и далекогледа. Още един грош — и хвърли друга монета. — А също и „Големия сборник на екзотичните знания“ на Крон — опа, още един грош за теб! А-а, да, още един за вечерята — беше страхотна. О, едва не забравих — и един за нощувката! — той щракна с палец петата медна монета към демоничната черна статуя и с блажена усмивка рухна обратно в ковчега. Черният сатен тежко въздъхна под тежестта на свличащото се тяло.
Някъде по средата на церемонията по разплащането Фафърд се отказа да проумява безсмисленото поведение на другаря си и реши, че ще бъде много по-уместно да се възползува от отвличането на вниманието, за да си прибере Сивия Жезъл. Направи го незабавно, но черната статуя отново беше нащрек, ако изобщо вниманието й бе отклонено макар и за миг. Погледът й бе прикован върху Сивия Жезъл и в мига, в който Фафърд го докосна, тя тропна с крак по плочите и остро извика с метален глас: