Мишелов никога не беше подозирал за тези шлифовани до перфектност театрални умения на приятеля си (макар демонстрацията в момента да бе малко механична и лишена от широкия размах на истинския драматичен гений) и поради това представлението го бе докарало до лудешки смях.
В следващия миг метлата докосна рамото на Фафърд и от него бликна кръв.
Фафърд, който най-сетне бе ранен, разбра, че не ще може да победи статуята с издръжливост — макар гръдният кош на последната да свистеше като ковашки мех — и реши да прибегне до по-радикални мерки. Той отново разхлаби бойната секира в пояса си и при следващата кратка пауза в схватката, получила се поради едновременно хрумване и у двамата да бъде изненадан другия с отдръпване, я извади и хвърли в лицето на противника.
Вместо да се наведе или дръпне встрани, черната статуя наклони меча си и просто завъртя острието в малък кръг.
Секирата попадна в примката на кръга като сребърно-опашата комета, завиваща около черно слънце, и се върна обратно към Фафърд като бумеранг — при това по-бързо, отколкото Фафърд я беше запратил.
Времето като че ли забави своя ход и Фафърд с леко отместване на тялото съумя да хване секирата за дръжката в мига, когато тя префучаваше покрай бузата му.
За миг мислите прелетяха през главата му с бързината на неговите действия. Той се запита как така противникът след като явно бе в състояние да парира всяка фронтална атака, се беше блъснал в масата и в ковчега зад гърба си. Отбеляза, че вече в продължение на цяла дузина сблъсъци Мишелов е престанал да се смее и макар все още замаян, стои странно блед и изтрезнял, гледайки ужасен кръвта, стичаща се по ръката на Фафърд.
Затова му извика весело и сърдечно, колкото му позволяваха силите:
— Позабавлявай се и ти! Защо, смешнико, не се включиш в играта? А, ето ти и играчката! — и му хвърли секирата.
Без да изчака да види резултата от това — може би защото не смееше — той събра последните си резерви на сила и бързина и се нахвърли върху черната статуя, променяйки ъгъла на атаката така, че да я изтика с гръб към ковчега.
От своя страна Мишелов, също без да отмества ужасения си поглед от Фафърд, протегна ръка в последния миг и хвана запратената към него секира, преди да падне на пода.
И когато отстъпващата черна статуя се озова в близост до ковчега и зае поза за решаваща контраатака, Мишелов се наклони и с все същата глуповата усмивка на лицето рязко удари статуята по темето със секирата.
Желязната глава се разцепи като кокосов орех, но не се разпадна. Секирата на Фафърд, потънала дълбоко в нея, се беше превърнала в желязо и черната й дръжка се изплъзна от ръката му, когато статуята се изправи и вдърви.
Мишелов погледна разцепената глава със съжаление, сякаш беше дете, осъзнало в този миг жестоката реалност, че ножовете могат и да порежат.
Статуята притисна огромния меч до гърдите си като жезъл, който се готви да насочи напред, но не го направи и вместо това падна с оглушителен грохот в цял ръст по лице.
Преди още да е заглъхнал звукът, през Черната Стена премина бял огън и освети цялото помещение на магазина като далечна светкавица, а железният базалт под краката им глухо избоботи.
Фафърд прибра Сивия Жезъл в ножницата, изтегли Мишелов от ковчега — битката не му беше оставила сили дори да повдигне на ръце дребния си приятел — и извика в ухото му:
— Хайде! Бягай!
Мишелов се затича към Черната Стена.
Фафърд се пресегна в момента, когато той минаваше покрай него, дръпна го и се хвърли към арката на входната врата.
Гръмотевичният тътен заглъхваше и се разнесе тихо, примамващо нежно свирене.
Черната Стена отново проблесна зад гърба им — този път даже още по-ярко, като че ли светкавиците се приближаваха към тях.
Блясъкът незаличимо запечата в съзнанието на Фафърд следната картина: гигантски паяк в най-вътрешната клетка, притиснал се до решетките и втренчил поглед към тях. Беше с белезникави крака, кадифено червено тяло и маска от лъскава златна коса, през която надничаха осем черни очи, а полуотворени като ножица челюсти тракаха в стакато като кастанети.
В същия миг отново се разнесе томното изсвирване. И то май идваше откъм червено-златния паяк.
Най-невероятното от всичко беше репликата на Мишелов, съпротивляващ се на дърпането, който извика в отговор на изсвирването: