В крайна сметка всички момичета на света притежават качеството да затъмняват другите, вярно по-дребни, удоволствия, които обаче е невъзможно да бъдат отхвърляни само по тази причина. Всъщност, момичетата бяха за десерт.
Нингобъл и Шийлба се отдалечаваха заднешком по тъмната уличка и Фафърд ги следваше до момента, когато загубил търпение и надмогнал противната боязън се обади неспокойно:
— Е, хайде сега! Ако продължаваме да вървим така, скоро ще паднем в Голямото Солено Тресавище. Какво искате от мен? Каква е цялата тази работа?
Но двете закачулени фигури вече бяха спрели, поне доколкото можеше да се види под светлината на звездите и от няколкото осветени високи прозорци, и Фафърд остана с впечатлението, че го направиха само миг, преди той да събере куража да проговори. Типичните им магьоснически номера с единствената цел да се накара някой да се чувствува неудобно! Прехапа долната си устна в тъмнината. Винаги все същото.
— О, мили синко… — започна Нингобъл с възможно най-сладкия глас на проповедник. Огънчета на седемте му очи сега бяха застинали и светеха като Плеядите в късна лятна нощ през зеленикава мъгла, надигаща се от езеро от сярна киселина.
— Попитах каква е цялата тази работа! — прекъсна го остро Фафърд. След като вече бе накаран да се чувства неловко от проявата на нетърпение, можеше да се държи невъзпитано до края.
— Нека разгледаме случая на хипотетична основа — отвърна невъзмутимо Нингобъл. — Да предположим, мили синко, че в тази Вселена има един мъж и че възможно най-злите сили идват в нашата Вселена от друга, а защо не дори и от цяло образувание на други вселени, и че този мъж е смел човек, който иска да защити своята Вселена, който не се е вкопчил в живота си, и че може да разчита на съветите на своя много мъдър, предвидлив и загрижен за общото благо вуйчо, който знае всичко по въпросите, разглеждани от мен хипотетично…
— Ненаситните заплашват Ланхмар! — отсече Шийлба с глас, прозвучал остро като пукот на прекършен клон и така неочаквано, че Фафърд едва не отскочи… и доколкото тази история ни е известна, същото можеше да се каже и за Нингобъл.
Фафърд изчака секунда, колкото да избегне създаването на още едно погрешно впечатление за себе си, след което премести поглед върху Шийлба. Очите му вече се бяха адаптирали към тъмнината и въпреки че сега можеше да вижда далече по-добре отколкото в началото на уличката, той продължаваше не различава нищо в абсолютния мрак под качулката й.
— Кои са Ненаситните? — поинтересува се той.
Отговори му обаче Нингобъл:
— Ненаситните са най-завършените търговци във всички вселени; при това завършени в такава степен, че продават само отпадъци. Това им е страшно необходимо, защото Ненаситните се занимават изключително с усъвършенстване на методите си на продажба, поради което не разполагат и с миг свободно време, за да се замислят за ценността на онова, което продават. Те не си задават подобен въпрос дори и за миг, защото не искат да загубят това си невероятно умение, което от друга страна е толкова добре шлифовано, че стоката им просто не може да бъде отхвърлена, защото представлява най-желаното във всички заобикалящи ни вселени… следваш ли мисълта ми?
Фафърд погледна с надежда към Шийлба, но тъй като последната се въздържа този път от намеса с някое съдържателно и кратко обобщение, той кимна на Нингобъл.
Нингобъл продължи, но седемте му очи започваха да играят, съдейки по поклащането на седемте пламъчета.
— Както може би си направил вече извода, Ненаситните са усъвършенствали всички най-могъщи магии, събрани от множеството вселени, а атакуващите им сили са предвождани от най-агресивните магьосници, които можеш да си представиш, перфектно владеещи всевъзможни методи за провеждане на сражение, независимо дали става дума за полето на съобразителността, на сетивата или с оръжие. Типичната тактика на Ненаситните се състои в това да отворят магазин в един нов свят и да подлъжат още в началото най-смелите, най-умните представители на този свят, онези, които имат някакво въображение, така че само с лек намек те сами да продадат стоката на себе си. И когато тези хора се хванат в клопката, Ненаситните развиват плана си по-нататък, продължавайки с останалата част от населението. А това означава прогресивно увеличаващи се продажби! Продаване на отпадъци за добри пари, та дори и срещу размяна за стока.
Нингобъл въздъхна шумно и с нехарактерна за него богобоязън.
— Всичко това е много лошо, мили синко — продължи той и всичките му очи се размърдаха в хипнотичен ритъм под качулката, — но е напълно естествено във вселени, ръководени от богове като нашите, да, достатъчно естествено и дори може би поносимо. Обаче… — той поспря, — идва най-лошото! Ненаситните не само искат патронаж над всички същества във всички вселени, но — несъмнено, страхувайки се, че един ден някой ще зададе неприятния въпрос за истинската стойност на тяхната стока — те искат всичките им клиенти да бъдат докарани до състояние на робска покорност, така че да не са в състояние да правят каквото и да е било друго, освен да зяпат по стоката им и да купуват боклуците, които Ненаситните излагат за продан. Това, разбира се, означава, че един ден клиентите на Ненаситните няма да имат нищо, с което да им плащат, но Ненаситните изглежда не се главоболят с тази неизбежност. Може би мислят, че винаги ще има още една нова вселена, която да отворят за разработване. И, кой знае, това може де се окаже вярно!