— Не свърши ли боят още в Бостън? Какво искат впрочем англичаните? Лошо постъпват, като ни оставят да се връщаме. Може би са забравили, че ние имаме тук един палач.
Баронът, веднага предупреден, се бе изкачил на кувертата и с бинокъл наблюдаваше пристанището на Бостън.
— Можете ли да ми кажете какво гори там, господин Хауърд? — запита той помощник-капитана. — Може би градът?
— Не, светлината би била по-голяма, ако гореше градът. Гори замъкът Джулиелмо, ако се не лъжа. Може би лорд Хоув, страхувайки се от наша атака, е заповядал да го разрушат и подпалят. Жал ми е за техните топове, които англичаните бяха поставили в канала.
В този момент едно силно подухване на вятъра накара кораба да се наклони на дясната си страна.
— Бърже смъкнете платната! Не искам да изгубя и втората перка — изкомандва корсарят.
Океанът, спокоен досега, започна яростно да бучи. Големите вълни яростно се разбиваха в страните на кораба. Каменна глава, след като беше дал една дузина заповеди на моряците, се бе изкачил на носа на кораба и беше седнал върху един от топовете. Не е нужно да казвам, че малкият Флок го беше последвал веднага.
Въпреки че мърмореха постоянно, тези два морски вълка не можеха един без друг и десет минути.
— Какво търсиш, Каменна глава? — запита младежът, виждайки как капитанът се навежда напред.
— Дупка в тъмнината — отговори той. — Ние бретонците имаме очи, които не се доверяват и на най-силните далекогледи.
— Бум!… Ти преувеличаваш малко — извика младежът Флок.
— Кой пръв от всички забеляза този огън в Бостън?
— Ти, това е истина. Е, продължава ли пожарът? Колкото до мен, признавам ти, нищо не забелязвам.
— Галите са половин бретонци, но английски бретонци, и ето защо тези французи нищо не струват — отговори с важен тон и жест началникът. — Запомни го, немирнико.
— Кажи ми тогава какво виждаш сега?
— Тъмнина и тъмнина.
— Това виждам и аз, без да съм истински бретонец — отговори малкият Флок, избухвайки в смях.
— Но не си способен да управляваш „Гръмотевица“ по каналите на Бостън, които вече съзирам.
— Как е възможно в тази адска тъмнина?
— Въпреки това — повтори бретонецът, ставайки.
— Къде ще се приютим, веднъж влезли в залива, ако при все това корабите, оставени от лорд Хоув, си позволят да потопят нашата черупка?
— Под прикритието на артилерията от форт Мултри ние ще накараме англичаните да разбият своите кораби в препятствията; аз ти го казвам това.
— И в тази тъмна нощ, ако полковникът, който — предполагам — командва издигнатия форт, за своя чест не предприеме бомбардировка?
— Само това ни липсва!… Мислиш ли, че нашият комендант не е взел предпазни мерки, в случай че се завърнем внезапно в тъмно? Ще пуснем три зелени ракети и ще чакаме мълчаливо… О! Ще има да се поизпотим.
Имахме късмет, че океанът не беше спокоен и се образуваха големи вълни, благодарение на които английските кораби не биха напуснали своите удобни пристанища, за да гонят когото и да било в тази дълбока тъмнина. Но това вълнение беше опасно и за бързоходния военен кораб, тъй като му липсваше мачтата и той можеше да заседне в някоя от многобройните плитчини. Обаче корабът, управляван от своето добро кормило и под бдителността на барона, господин Хауърд и Каменна глава, въпреки постоянните удари на вълните, които го поставяха в сериозна опасност, продължаваше своя път към север на половин дузина мили от американския бряг, под светлината на многобройните лампи, светещи без прекъсване.
Половината от екипажа беше на кувертата, готова за всякаква отчаяна маневра; другата половина се беше настанила зад топовете, очакваща заповед за стрелба.
Среднощ корабът пресече канала, удряйки се в Мултри, който се издигаше върху острова, наречен Съливан. Вълните на океана, които бяха твърде големи, се разбиваха с ярост в двата бряга, създавайки голяма опасност. Едно лошо завъртане на кормилото, една закъсняла само със секунди маневра, и корабът би бил загубен.
Корсарят даваше заповедите си по усилвателната тръба. Каменна глава се беше върнал на носа на кораба с малкия Флок и с палача на Бостън, който беше станал друг негов неразделен приятел. Наблюдаваше внимателно напред. От време на време неговият силен като на стар бик глас придружаваше командите на барона. Той показваше пътя на кормчиите с такава точност, че малкият Флок не можа да се въздържи и каза:
— Положително този бретонски демон вижда по-добре и от котките в нощта!
Изведнъж се чу тиха заповед:
— Дайте залп срещу вятъра!
Корабът, който се бореше с вълните, се завъртя и застана по продължение на брега на остров Съливан.