— Ракети! Ракети! — извика корсарят.
Каменна глава, предвиждайки тази заповед, беше донесъл на кувертата касетка с патрони.
— Помогни ми, малки Флок, и вие също, господин Палач, ако не искате да опитате какъв калибър са куршумите на форт Мултри.
Три зелени огнени ленти изскочиха нависоко и се пръснаха на хиляди блестящи искри. Миг по-късно други три ракети излетяха от края на канала, придружени с топовен гърмеж.
— Котвите да бъдат готови за спускане! — извика корсарят.
Маневрата беше извършена за миг от две дузини моряци, които приличаха по бързите си действия на маймуни.
Корабът даде последен залп, после потопи котвите си с голям шум на веригите в малък залив, запазен от форта.
Едва корабът беше спрял и спуснаха подвижния мост. Много хора излязоха от форта, снабдени с фенери и пушки, за да се предпазят от всякакви изненади.
Корсарят и помощник-капитанът побързаха да слязат на земята, викайки радостно:
— Полковник Мултри!
— Как можахте да ме намерите? — запита храбрият войник, който беше помогнал за падането на Бостън. — Добър вечер, бароне; добър вечер, господин Хауърд. Пристигнахте тъкмо навреме.
— Защо, полковник? — запита корсарят.
— Защото утре английската ескадра ще завземе всички пътища и нито един кораб не би могъл да се върне.
— Мили мой, ние изгубихме главната си мачта в средата на морето.
— Маркизът избяга ли?
— Да, за жалост! Неговата артилерия ни задържа и попречи да ги настигнем.
— Една нова мачта веднага ще замести изгубената.
— А лорд Хоув?
— Избяга на север.
— Мисля, че тези хора ще създават големи неприятности във Вашингтон и около Ню Йорк. — След кратко мълчание добави: — Ако вашата „Гръмотевица“ е изгубила едната си мачта, то ви остават куршумите и храбростта ви, сър Уилям, и храбростта на моряците ви. По-късно ще открием този господин маркиз и ще го заградим. Кълна се в честта си.
— Тогава съм готов да се бия за американското право — отговори баронът с енергичен глас.
В този момент се чуха виковете на часовоите, поставени по укрепленията.
— Дали е неприятелят? — запита господин Хауърд.
— Не го очаквах толкова бързо; при все това ние сме готови да издържим атаката — отговори полковник Мултри.
Светли точки бляскаха в тъмната вода, сменяйки постоянно посоката си. Бяха английските кораби, които се надяваха да изненадат форта Мултри и вероятно да го разрушат. Американците, които очакваха тази атака, бяха взели всички мерки за отбрана. Искаха да попречат на лорд Хоув, който имаше десет хиляди войници, да окаже помощ на останалите в залива.
Корсарят и неговият поручик побързаха да се върнат на кувертата, за да се приготвят за сражението, което обещаваше да бъде ужасно.
Едва беше дадена заповед да се приготвят оръдията, когато неприятелят започна да бомбардира отдалече.
— Охо, приятели! — извика Каменна глава. — Намокрете си муцуните, защото след малко ще ви стане топло. Ще вали, но това ще бъдат горещи куршуми, които ще паднат отгоре ви. Ако питате мен, предпочитам проливните дъждове на Бермудите. Изобилни са, но са много здравословни.
III. Американска храброст
Английската марина, разгневена, задето е трябвало да присъства, без да може да направи нещо, при падането на Бостън, започваше силна атака на форта. Той беше притиснат от корабите, дошли от Атлантическия океан, в очакване подкрепленията на лорд Клинтън, който се беше сражавал в Каролина с не много голям успех. Ескадрата бе представена от „Бристол“ и „Надежда“, кораби големи и добре въоръжени. Други по-малки корабчета следваха първите два. Положението на хората от форта беше твърде критично, тъй като той беше нападнат от две страни едновременно. Полковник Мултри беше взел всички необходими мерки за защита на форта, но това беше недостатъчно, тъй като неприятелят беше по-добре въоръжен. Но тук имаше един човек, който би могъл да го запази: корсарят сър Уилям. Той беше на своя кораб в канала, по който не можеха да навлязат големите английски кораби. Той беше съоръжен с четири дългобойни оръдия, които в този момент служеха за баласт на опашката, и които можеха с аркообразните си гърмежи да разсипят английската ескадра.
Един офицер беше веднага изпратен на борда на „Гръмотевица“, която се приготвяше храбро да помага на американците.
— Двоен огън! — каза просто баронът с обичайното си спокойствие. — Чухте ли, господин Хауърд?
— Да, сър Уилям.
— Наредете да се докарат на кувертата дългобойните оръдия, които досега англичаните не познаваха; опънете един чифт платна и вдигнете котва. Вятърът ще има грижата да ни отнесе към Лонг Айланд.