— Ние сме войници!
— Но какви войници!… — отговори гърмящият глас на кормчията. — Какво сте правили тук, безобразници? Искали сте да ни хвърлите всичките! Ето ви ритници. На кувертата, на кувертата, нещастници!
Каменна глава и малкият Флок, чувайки тези викове, се отправиха към отвора, последвани от барона и палача на Бостън.
Четирима души идваха към тях, удряни с юмруци и ритници, придружени с безкрайни заплашвания и псувни.
— Смърт на предателите!
— Джобовете им са пълни с английски стерлинги.
— Мошеници!
— Ще ви обесим всички на най-високите мачти.
Четиримата нещастници, почти пребити от юмруците и ритниците, които се сипеха върху тях, бутани и влачени, достигнаха най-после до кувертата на кораба.
Вик на изненада се изтръгна от устата на Каменна глава и малкия Флок, когато в лицето на единия от нещастниците познаха човек, с когото бяха станали приятели при обсадата на Бостън.
— О, майстор Хулбрик, не си ли спомняте вече за вашия кумец? — го запитаха те.
Германецът, като чу този глас, се отскубна от моряците, повдигна ръцете си към небето и извика:
— Патре, тези палачи искат да ме обесят!
— Патре бях в Бостън, но не и тук. Не ще ви плащам вече опушените луканки.
Каменна глава направи един заповеднически жест на моряците да престанат да бият тези четирима нещастници, които изглеждаха повече умрели, отколкото живи. В този момент сър Уилям, придружен от своя помощник, се яви на кувертата.
— Бунт ли има на борда? — поставяйки ръцете си на двата пистолета, които носеше винаги на колана си.
След това, като забеляза четиримата души, държани здраво от моряците, запита:
— Какво правят тия немци на борда на моя кораб? Говори, Каменна глава.
— Засега зная по-малко от вас, коменданте. Един от тези дебели и червендалести тевтонци, натъпкани с наденици и бира, е един стар наш познат.
— Кой е?
— Патре!… — извика в този момент Хулбрик, дърпайки се, за да се хвърли отново към бретонеца.
— А! Човекът, който ти беше съблякъл, след като го беше напил — каза корсарят, смеейки се.
— Да, коменданте. Бяха хубави времена, когато този здравеняк, капитан Таверна, ни уверяваше, че ни предлага отлежало вино от петнадесет години…
— От своя умрял пиян баща — каза малкият Флок. — Този кръчмар беше един голям негодник.
— Не говори лошо за майстор Таверна. Без него ти не би бил сега на борда на кораба.
— Впрочем ще престанете ли най-после? — запита корсарят нетърпеливо. — Какво търсят тези немци на моя кораб? Сигурно нямат добри намерения: истина ли е, майстор Хулбрик?
— Позволете аз да отговоря, сър — каза един моряк, като излезе напред.
— Говори по-бързо.
— Току-що бяхме поправили преградната стена на кораба, когато тези галантони излязоха. Но ми се струва, че не са могли да се отдалечат от Света Барбара.
— Дявол да ги вземе всички луканки на майстор Таверна! — извика Каменна глава. — Те са искали да ни изпратят във въздуха, ако…
— Мълчи, дяволски бърборко! — извика корсарят. — Сега, майстор Хулбрик, какво правехте в моя кораб със своите приятели?
— Говори, кумец пира-пира — каза бретонецът, който не можеше да мълчи дори пет минути.
Бедният Хулбрик беше пребледнял. Повдигна два-три пъти ръце към небето, като че ли искаше да призове невидими свидетели, после пробърбори: — Уверявам ви, че се качихме на кораба, за да се върнем вкъщи. Стига война.
— И ти избяга върху моя кораб? — запита корсарят сър Уилям.
— Не видяхме друг в онази нощ.
— В коя нощ?
— През нощта, когато бомбардираха форта Мултри.
— Но къде бяхте вие?
— Върху кораба, наречен „Бристол“.
— Този, който беше в средата на канонадата?
— Я, патре.
— А, безделнико! — извика Каменна глава, като изблъска другите и размаха юмруците си. — Моят комендант твой баща?… Ти не си, доколкото зная, син на пруски принц, за да се надяваш толкова.
— Ти ли си господарят — избърбори нещастникът.
— Аз съм друг човек, мой мили пира-пира; аз не съм барон…
— Успокой се, старче — извика корсарят сър Уилям.
— Ако аз съм стар, то нека ме хвърлят в морето — отвърна бретонецът. — Кълна се във всички луканки на майстор Таверна и във всички камбани на онзи свят! Ето как свършват верните моряци, които са излагали толкова пъти кожата си, за да спасят своя комендант и неговия кораб!
— Старче мой — каза сър Уилям с голяма нежност в гласа, — стига си бъбрил, върви да провериш тези господа да не са поставили някоя мина до Света Барбара.
— Кълна се…
— В пира-пира!… — извика малкият Флок, тръгвайки подир капитана, който беше придружен от моряци със запалени фенери.