Дойдох тук за разговор. Проведох го. И той не доведе до нищо…
Все така, без да знае какво точно да предприеме, Модиун подхвърли наслуки:
— Биологията е наука, която ние започнахме да разбираме по-добре, отколкото когото и да било другиго. Благодарение на Нунули, които ни усъвършенстваха.
В тъмнината се разнесе някакъв шум. Идваше от гигантското същество, стоящо пред Модиун. Никакви думи, просто гърлени звуци. Може би иронически смях?
Зувгът заговори със спокоен глас.
— По принцип, в настоящия момент ние не сме задължени нищо да правим. Контролът над вас бе установен доста отдавна, преди много години. Би трябвало да знаете, че никой нищо не може да прави срещу собствената си природа. Даден индивид може да разбере естеството на битката, която е длъжен да води — своеобразен етап на развитие, до който вие изглежда сте стигнали. Но вашата кожа винаги може да бъде пробита, сърцето ви винаги може да спре да тупти, а група клетки в мозъка ви да придобият по-специфични функции. И това е всичко! Например, вашата система за въздействия и възприятия! Продължителността на живота, която сте достигнали — та тя е по-малка от две хиляди земни години! Дори и за това сте задължени на Нунули, които са усъвършенствали човешките индивиди!
— Така е! — призна човекът. — Никога не съм го подлагал на съмнение и не смятам да го правя…
Зувгът отривисто го прекъсна.
— За да ви покажа, че сме реалисти и уверени в себе си, предизвиквам ви да използвате срещу нас вашата система за въздействия. Ще видите, че е невъзможно!
— Искате от мен наистина невъзможното! — възпротиви се Модиун. — В моя мозък думата срещу няма никакъв смисъл! Аз не съм срещу вас!
— Точно както ви е програмирала нашата раса слуги! — със задоволство констатира Зувгът.
— За мен ще е безмерно трудно умишлено да действам срещу когото и да било! — продължи човекът.
— Тъкмо там е работата! — радостно откликна членът на комитета. — Попаднали сте в порочен кръг. Както вече казах, вие се борите нерешително срещу условието за дълговечност и не можете да се промените, освен да вървите по предначертания път. Характерът ви е такъв!
— Хммм — измънка Модиун. — Наистина виждам, че ние май не се разбираме изцяло.
После повтори забележката, която преди време Руузб беше направил за голямо неудоволствие на Дуулдн.
— Има много начини да одереш кожата на котката!
— Това пък какво е? Не мога да го разбера!
Модиун не се постара да обяснява.
Повече му бе невъзможно да си спомни. Отново се бе озовал на спасителния кръстосвач и нищо не можеше да извлече от съзнанието си. Паметта му бе заличена.
— Така приключи всичко! — каза раздразнен.
— Каква котка си имал намерението да одереш и по какъв начин? — заинтересува се Руузб, като изгледа дяволито зачервения Дуулдн.
— Прости ми, че използвах подобно сравнение! — заоправдава се Модиун, седнал срещу човека-ягуар в столовата. — Приеми моите извинения, Дуулдн.
— Добре, добре — замърмори огромният човек-котка. — Май повече съм уплашен, отколкото ядосан. Значи, такива са Зувгите? Дяволите да ги вземат тези изчадия!
Иггдооз замислено клатеше глава.
— Приятели — той изгледа Модиун с намусено изражение. — Сред нас има страхливец. Може и да не толкова е уплашен, но аз съм сигурен, че не умее да се бие!
— Щях да го направя! — протестира Модиун.
— Тогава нещо ни лъжеш! Казал си на онзи Зувг, че нищо не можеш да направиш. А нас сега се мъчиш да ни убедиш в противното!
И четиримата загледаха Модиун осъдително.
— Къде е истината в този случай? — запита го Неррл. — Не мога да разбера какво е това лицемерие от тебе?
— Винаги сме те ценили заради честността ти — обади се Руузб. — В момента ни плещиш врели-некипели! Разбери ни добре, Модиун — побърза той да заключи. — Ние искаме да победим тези мръсници на всяка цена!
— Щях да ги атакувам с помощта на Единното Психопространство — обясни Модиун. — Единственият честен метод, който ми беше възможен. По-добре чуйте…
Когато всичко им обясни, Дуулдн невъзмутимо го запита:
— Мислиш ли, че точно това е трябвало да направиш?
— Да.
— А когато го направи, спомените ти се изпариха?
Модиун трябваше да се съгласи, че точно така се бе случило.
— Предполагам, че са контраатакували мозъка ми.
Неррл допълни:
— Енергията на Единното Психопространство може ли да убие Зувгите?
Модиун бе възмутен.
— Разбира се! Но не бих си позволил в никакъв случай да… Та това ще е равносилно на убийство!