— Накъде си се запътил? — долетя въпросът на Неррл. Дишаше тежко.
Модиун спря. Припомни им за обещанието, което бе дал на Зувгите.
— Знаете много добре къде отивам и какво трябва да направя!
Тъкмо се канеше да продължи, когато забеляза странното изражение, изписало се по лицето на Дуулдн.
Човекът-ягуар с дрезгав глас му подхвърли:
— Сигурно се шегуваш? Ти май не си с всичкия си?
— Какво имаш предвид? — Модиун бе смаян.
— Нали не смяташ да изпълниш обещанието, дадено на най-големите мръсници в галактиката?
— Обещанието си е обещание! — отвърна му Модиун, а след това веднага се развика изумено: — Хей, какво правите?
Четиримата хора-животни се бяха нахвърлили върху му и го държаха здраво.
— Оставаш тук и никъде няма да ходиш! — озъби му се Руузб.
После го помъкнаха назад към кръстосвача, преди още да е разбрал намеренията им.
— Чуйте ме добре, приятели… — опита се да ги вразуми. — Ако продължавате в същия дух, ще се видя принуден да активирам срещу вас системата за въздействия!
— Много добре! — предизвика го Дуулдн. — Щом можеш да направиш това срещу твоите единствени приятели, то действай тогава!
— Но… моето обещание… Нали аз… — замънка несвързано Модиун.
Дуулдн не го изчака да се доизкаже.
— Помниш ли, когато преди експедицията ме попита какво съм работил по-рано? Аз не ти отговорих…
Модиун си спомняше. Само дето май нямаше никаква връзка със случилото се.
— Е, и? — заинтересува се.
— Е, бях санитар-охранител в клиника за душевноболни!
Повече не се разпростираха в подробности.
Четиримата хора-животни продължаваха здраво да държат Модиун. Дърпаха го, тикаха тялото му, което се противеше, но те не обръщаха внимание на протестите. Предизвикваха го да използва системата за въздействия — единственото, което той нямаше да се реши да направи. Отведоха го право до креслото пред пулта за управление. Настаниха го пряко волята му и го задържаха там, докато той с неохота боравеше с уредите. Най-сетне кръстосвачът се издигна, те закръжиха към оставения на орбита гигантски кораб, намиращ се на височина около 40 000 километра.
Модиун почувства възбуда в системата за възприятия… С невероятна бързина частичка от мозъка му определи чувството като сравнително безобидно.
Сега ще започне играта на въображението.
Те предизвикват това! Изпаднали са в отчаяние, защото виждат, че отлитам. Дали не се налага да изработя друга система за контравъздействия, която да реагира, докато има някаква заплаха, докато разбера каква е, по дяволите, тази илюзия?
Да.
После веднага се ппоявиха халюцинациите. Той отново се озова в приемната на Зувгите. В дясната си ръка държеше химикалката, беше се навел над книгата за посетители. Започна да разбира значението на онова, което се бе случило. Засегнатото възприятие в мозъка му щеше да подпише вместо него, все едно че се намираше там.
Много дорбе.
Във въображението си Модиун се подписа и тъкмо бе започнал да се изправя, когато…
Модиун се разбуди в тъмното. Спомни си какво бе казал Дуулдн и неприятната мисъл изпълни съзнанието му: „Дявол да го вземе, моите приятели смятат, че не съм с всичкия си!“
Но онова, което го вълнуваше, бе, че той разбираше причините, накарали ги да действат така.
Аз наистина не бях с всичкия си!
„Бил съм програмиран и се оказах продукт на расово усъвършенстване.“ До неотдавна той никога не бе използвал своя интелект, за да премине отвъд тези граници. А ако случилото се с него не бе умопобъркване, то какво беше в такъв случай?
Модиун лежеше в кроткия мрак и сега, когато очите му привикнаха с тъмнината, той осъзна, че е в своята каюта на борда на големия земен кораб. Смътно различи фигурите на двете същества, седнали край леглото. Проясни съзнанието си и разбра, че бяха Руузб и Дуулдн. „Пазят ме. Те са мои приятели!“ Някаква топлина и тъга се прокраднаха в него. Тъга, защото подозираше, че те щяха да бъдат нещастни, ако последният мъж и жена бяха изпълнили онова, което бе трябвало да изпълнят: да си отидат от живота на живите.
Подозираше, че тази идея му е била внушена години преди това, тогава, когато Нунули бяха програмирали човека. После си даде сметка, че всъщност, източникът на правдива информация вече е без значение.