Да, това беше съвсем друго чувство. Да, да, да, да.
Модиун размисли, после взе отново химикала и към онова, което беше написал, добави:
…и воден от един наистина толерантен разум.
Той подчерта думичката, носител на ключовата идея: „Наистина“.
След това се изправи в цял ръст. Осъзна, че изпитва ново, непознато чувство. Един вид своеобразно ликуване, защото след като се разписа, в резултат не последва никаква ответна реакция.
— Коя врата? — запита Модиун и гласът му проехтя като гръм в тишината на приемната.
Последва дълга пауза. Странно, напрегнато и уплашено изражение се изписа на гладкото сиво лице на Нунули. „Получава инструкции“ — помисли си Модиун.
Нунули бавно надигна ръка и с неохота посочи вратата вдясно.
Ликуващ като победител, Модиун се шмугна в другата стая.