Спомни си и друго — след като изтърпеше неприятностите по време на храносмилането, го очакаха още по-лоши моменти. По късно… щеше да му се наложи да търси обществена тоалетна и в присъствието на други същества в съседните кабинки да се отървава от ексрементите, натрупали се в организъма му.
„Животът отвъд бариерата е точно такъв, какъвто винаги съм си го представял — помисли си той, — скучен, отегчителен и раздразнителен опит за преживяване!“ Но за известно време той бе затворник на това огромно тяло, в което го бяха напъхали, и трябваше да се подчинява на неговите изисквания и нужди.
В главата му нахлуха спомени за отдавна минали времена. Всяко едно същество тук бе направлявано, неговите проблеми никога не се решаваха докрай, постоянно съществуваше необходимостта да се бори с околната среда и това се повтаряше всяка сутрин, заставяше съществото непрестанно да действа, да реагира.
Можеха ли да мислят подобни същества? В никакъв случай!
Без капчица удоволствие Модиун предъвкваше храната и обмисляше своето положение. Прихванал с мисловните си рецептори случайно дочутата думичка, той изведнъж разбра, че неговите другари все така продължават да обсъждат вече дотегналата му тема за предстоящото пътуване в космоса.
Явно някой бе успял да убеди властите да утвърдят неправилна цел на експедицията. Така спътниците му смятаха, че трябва да се противопоставят, да убедят отговорните личности към кои звезди е правилно да се лети и да дадат нова посока на кораба.
— …Значение… Необходимо действие… Жизнени… Решаващи за нашия свят…
Тези думи с техния скрит смисъл и условията, които на всяка цена трябваше да бъдат изпълнени, минаваха през възприемащата система на Модиун, ала в самото начало той просто ги регистрираше. Най-сетен той усети значението им и се намеси в разговора с лека усмивка.
— А ако не успеета да отстоите своето мнение, тогава какво би могло да се случи?
Човекът-ягуар удивено го загледа.
— Някой друг ще предложи свой готов план!
— Какви ще бъдат последствията? — заинтересува се Модиун.
— Техните идеи са неправилни, а нашите верни.
— Но все пак нещо ще стане… Какво точно? — настояваше Модиун.
— Експедицията ще се отправи към група жълти звезди, подобни на нашето слънце. Шансовете да намерим живот на тези планети, принадлежащи на сродни нам системи, са по-малки, отколкото на планетите със сини слънца. Това е вече доказано.
Модиун, за когото всички тези неща бяха безсмислени и напълно безполезни брътвежи, отново се усмихна на наивното обяснение.
— Да предположим, че експедицията не намери живот нито в системата на жълтите, нито в системата на сините звезди? Тогава?
— Тогава цялото пътуване ще бъде напразно губене на време.
Безупречната му логика не успяваше да достигне до съзнанието на съществото. Човекът като такъв бе преминал през съшия промеждутъчен стадий и навремето бе вярвал, че успехът се заключава единствено в резултата. Модиун промени акцента на своите въпроси.
— Участниците в едно такова пътешествие няма ли да изпитват неудобства?
— О, не! Корабите ни са съвършени. Те са направо огромни градове, плаващи в пространството.
— Ще могат ли пътниците на кораба да спят, да се хранят, да се развличат, да общуват със същества от противоположния пол, ще имат ли възможност да се тренират и обучават?
— Разбира се!
— Тогава защо толкова се безпокоите за резултата? — Модиун тържествуваше.
— Защото ако не намерим живот другаде, то пътешествието ще бъде безполезно. Междузвездните кораби са изключително бързи, а ние ще посетим много планети, което съответно ще отнеме и много време. Ще бъде тежък удар за отделната личност, ако целта не бъде постигната.
Въпреки това, Модиун си мислеше, че всички пасажери на кораба щяха да живеят съвършено еднакво, независимо дали експедицията щеше да се окаже неудачна или успешна. Като се забавляваше, той отново промени темата на разговора.
— Добре, да предположим, че намерите разумен живот в друга звездна система… Тогава какво ще стане?
Човекът-ягуар поклати глава:
— Вие, маймуните, задавате страшно много и при това глупави въпроси. — отвърна му. — Нима не ви е ясно, че всичко около нас е живот? А животът всъщност е ново познание! Нима това за вас нищо не означава?
Модиун обаче не се отказваше.
— Кажи ми — упорстваше той, — как бихте постъпили с други същества, ако откриете такива?
— Хм… Ще ни се наложи да изработим собствена политика към тях. Всичко ще зависи от техните реакции.