– Персийски медж. За да принуди мъжа да спре по-далеч от него, Ибрахим свали джерида и насочи върха на оръжието към гърдите му.
Стъписаните мъже от Ходжиново следяха това, което се случваше между двамата русалии. "Кесиджията" и един от мъжете, с извадени истински оръжия, стояха и се гледаха и никой не помръдваше. Може би беше някаква шега! Следващите действия на двамата направо сащисаха мъжете. Те не можеха да се намесят, защото нямаха оръжие, а и усещаха, че ще се случи нещо трагично и никой не искаше той да е потърпевш.
Само при мисълта, че човекът зад маската е кесиджията, сърцето на еничара заби лудо, потта се стичаше в очите му и му пречеше да вижда. Дупките за очите като че ли станаха още по-тесни. Той почти не виждаше човека пред себе си, ако фиксираше поглед върху тялото му, не успяваше да види ръцете и меджа. За да вижда по-добре, на Ибрахим се налагаше непрекъснато да движи главата си. Явно брат му също не го виждаше, защото движеше главата си смешно като птица.
– Ибрахим Селяхаддин, предизвиквам те като истински син на Болярови! Заради честта на моите родители и на нашите предци те предизвиквам! Ти си родоотстъпник и вероотстъпник!
Думите жегнаха Ибрахим. Когато му беше казал това първият път, еничарът беше изпитал болка, но сега брат му го обвиняваше пред чужди хора. Отначало той бе мислил, че думите му са плод на емоции, но сега, когато ги повтори, Ибрахим разбра, че той наистина мисли така. Вече нямаше съмнение, че срещу него стои брат му.
Той стисна зъби и те силно изскърцаха, така че чак насядалите хора го чуха. Яне продължаваше да говори. Макар и приглушен, гласът му звучеше достатъчно ясен и силен, за да се чува от всички мъже.
– Предизвиквам те като убиец на моя приятел и съратник Кара Тозю, чийто гроб, все още пресен, е над главите ни!
Ибрахим се чувстваше зле. Тежкият костюм го натискаше, маската му пречеше да вижда и да диша. Никога досега не се беше чувствал толкова зле, не искаше да мисли какво ще прави, ако трябва така да се бие.
– Ятаган срещу меч! – извика Яне. После продължи: – Мюсюлманин срещу християнин!
Изведнъж, в лявата ръка на брат си, Ибрахим видя пищов табанджия. С дръжката на пищова той удари острието на джерида, което се отклони встрани. Ибрахим се почуди известно време, а после хвърли дългото арабско копие на земята. То вече не му трябваше и му беше само в тежест. Миг след това и Яне внимателни постави пищова на земята. Пищовът беше инкрустиран с желязо и седеф и имаше красива дърворезба. Личеше си, че е стар и много носен. Така двамата мъже останаха един срещу друг, гърди в гърди, а между тях бяха само остриетата на оръжията им.
Ибрахим чувстваше, че също трябва да каже нещо и, без да се замисли, извика:
– Брат срещу брат!
Неочаквано изпод левия ръкав на човека отсреща видя да се изхлузва ортома. Не можеше да сбърка това оръжие. Нормално беше кесиджията да има кесиджийско оръжие. В този момент инстинктивно почувства замах срещу себе си. Той много добре познаваше този замах. Това беше удар с ортома. Дръпна рязко китката на лявата си ръка напред и неговата ортомата също излезе със сила от ръкава му, а после веднага, без никакво забавяне, нанесе своя удар. Двете ортоми се срещнаха и се получи нещо като взрив. Стотици сачми се разлетяха като малки куршумчета из цялата местност. Срещата на двете тежки кесиджийски оръжия беше гръмовна. Селяните стояха като зашеметени. Такова нещо досега не бяха виждали. Ибрахим дръпна ортомата към себе си, но тя се беше преплела с тази на кесиджията, а някои от топчетата от сблъсъка така се бяха смачкали, че бяха като заварени. Стана му ясно, че ортомите вече няма да могат да се разделят и използват. Противникът му явно също беше разбрал това, защото изхлузваше клупа на ортомата от ръката си. Ибрахим побърза да направи същото. Двете оръжия, преплетени в "мъртва хватка", тежко паднаха на земята и останаха така, неразделни завинаги.