Ибрахим държеше в едната си ръка зулфикр, а в другата – персийската кама. Яне беше останал само със султанската кама. Ситуацията беше неравностойна и еничарът имаше голямо предимство. Ибрахим реши да се възползва от него и по най-бързия начин да свърши с брат си, това щеше да е милост за него, защото нямаше да има време да прояви страх и да продължи агонията му. Знаеше, че трябва да се приближи и да отсече главата на брат си. От качулката не можеше да определи къде точно е вратът му, но дори да сгрешеше, щеше да сече, докато не го открие. Ибрахим се приближи. Брат му го гледаше и като че ли се беше примирил със съдбата си. Колкото повече еничарът се приближаваше, толкова решителността му се изпаряваше. Чак сега си даде сметка, че човекът с маската пред него не е кой да е, това беше брат му. Може би освен него това бе последният мъж от рода на Боляровите. Тъй като той нямаше деца, може би един ден Болярови щяха да бъдат само наследниците на този мъж. Каква ирония на съдбата!
Ибрахим гледаше отпуснатите ръце на брат си и разбра, че не може да го убие. Той бе вършил твърде много лоши неща, но това не можеше да направи. Замисли се. Какво да прави? Знаеше, че ако не се възползва, по-късно може да съжалява. Как да спре Яне? Какво да направи? Всички тези въпроси се въртяха в главата му. Докато държеше в ръка зулфикр, всичко зависеше от него и той щеше да диктува условията. Знаеше, че ако се приближи прекалено, може да подплаши Яне и да се стигне до схватка, в която да се наложи да го убие, затова спря. Единственият начин да задържи брат си и да го обезоръжи беше да се раздели със зулфикр. Трябваше да се раздели с това оръжие, което го беше спасявало толкова много пъти, което и сега му беше осигурило предимство и постоянно му даваше от силата си. Никога досега не се беше разделял доброволно с Меча на Махди. Не му беше лесно да вземе това решение, но му беше много по-трудно да го изпълни. Въпреки това след доста колебание той внимателно постави Втория меч на исляма встрани.
Еничарът посегна да хване ръцете на брат си. Знаеше, че това е много рисковано, но нямаше друг избор. Това беше единственият му шанс да добие надмощие. След като се беше убедил, че е по-слаб с оръжия, сега трябваше да се опита да го победи в борба и бой с ками. В този момент ръкавът на Яне се запретна и Ибрахим само за миг успя да зърне татуирано нещо. Вгледа се по-обстойно, там пишеше: "Едирне 1706 лето по Иса, башпехливан Яне Боляров." Сега всичко му стана ясно. Коя година беше 1706? Къде беше и какво беше правил той тогава?
Яне усети погледа на Ибрахим и инстинктивно се отдръпна назад. Ибрахим вече знаеше, че на няколко пъти в живота си се беше изправял и се беше борил с брат си. Яне беше наследник на Болярови и на тяхната пехливанска борба. Той беше победил в Едирне, беше станал башпехливан и беше победил Кая в най-силните му години. Ето кой беше загадъчният пехливанин, победил една година преди той да участва в борбите в Едирне. Това беше башпехливанинът, когото бяха арестували точно преди да участва в борбите. Ето кой беше сбъднал мечтата на поколения Болярови и беше станал башпехливанин. Колкото и да му беше неприятно, трябваше да признае, че Яне със сигурност ще е по-добър борец от него. Въпреки това Ибрахим взе решение да продължи битката с ками.
Двамата братя останаха въоръжени само с камите си. С рев скочиха напред и се вкопчиха един в друг. Ибрахим се опита да нанесе зверски удар в сърцето на брат си. Той осъзнаваше, че това е последният му шанс да победи. Яне се опита да хване ръката му, като почти не нанесе удар. Двамата мъже взаимно държаха ръцете си и се бореха.
Яне се опита да повали брат си, но получи яростна съпротива. Той погледна и видя кръвта, която течеше от корема на еничара. Веднага разбра, че предимството му е голямо. При толкова много загуба на кръв брат му нямаше да издържи дълго. Съвсем скоро силата му щеше да започне да намалява. Яне напрегна сили, но не, за да победи, а за да го изтощи.