Ибрахим усещаше силата на хвата на брат си, който стискаше така, че скоро щеше да го принуди да изпусне ръкохватката на персийската кама. Най-накрая очакваното от еничара се случи. Яне беше много по-силен и успя да избута ръцете с камите нагоре. Двамата стояха така, вдигнали нагоре ръце. Телата им се докосваха. Маската на Ибрахим се беше разместила и той не можеше да вижда, но чуваше тежкото дишане и усещаше миризмата на козяци, пропити с пот.
Ходжиновските мъже гледаха чудната картина. Две чудовища с рога, висящи кожи и колани от чанове се биеха. Сега камите изглеждаха малки и почти не се забелязваха на фона на борещите се чудовища. Чуваше се пръхтене и вопли, явно силата, която "демоните" влагаха при борбата, беше огромна. Те риеха земята и се движеха като в някакъв древен, митичен танц, като че ли изпълняваха тайнствен ритуал. По-ниският вдигаше все повече и повече ръцете на другия. Телата им се опряха в цялата си дължина и продължаваха да се притискат. Те се опитваха да се вдигнат на пръстите на краката си все по-високо и по-високо и се протягаха, като че ли да достигнат небето. Изведнъж отстрани се видя, че повече нагоре не може. По-ниският се беше повдигнал на пръсти и се опитваше да се вдигне още и още, но повече не можеше. Изведнъж фигурата, която представляваха двамата мъже, се разлюля, явно основата ѝ беше станала нестабилна. През цялото време си личеше натискът на телата. После двамата се разклатиха и паднаха със страшен грохот. Паднаха така, както бяха вкопчени един в друг. Двамата силни и тежки мъже, заедно с тежките си костюми, с всичките чанове по тях, се строполиха на земята с тътен. На наблюдателите им се стори, че от падането земята под краката им се разтресе. Чановете силно издрънчаха. Ударът беше силен и за двамата, защото те паднаха без да могат да се подпрат и да омекотят удара. От падането костюмите им започнаха да се разпадат. Известно време двамата лежаха един до друг и не можеше да се разбере дали продължават да се борят, или се опитват да се изправят. Над телата им се беше вдигнал прах, който не позволяваше да се разбере какво точно става.
Болката беше ужасна. Чановете удариха Ибрахим в ребрата. От удара пред очите му причерня. За миг загуби съзнание. Ударът беше толкова силен, че на еничара му се стори, че месото му се отделя от костите. Беше се борил много, но за пръв път падаше толкова тежко. Никога не беше предполагал, че може да му се случи да падне и да се бори облечен с толкова тежък и неудобен костюм. Опита се по най-бързия начин да възвърне силата и яснотата на съзнанието си. Опасяваше се, че мъжът до него ще се съвземе по-бързо и ще го прободе, докато е безпомощен. Когато се съвзе, веднага стегна ръката, с която стискаше китката на брат си. Оказа се, че все още държи ръка му. Опита се да раздвижи ръката си, с която стискаше персийската кама, тя също беше стисната в ръката на брат му. Ибрахим понечи бързо да се изправи. Яне се раздвижи по-късно, но много по-бързо се окопити. Изправи се и скочи върху еничара. Двамата все още стискаха ръцете си. Все пак Яне беше отгоре. Цялата му тежест, а и тази на костюма му, притискаше лежащия по гръб еничар. Борбата беше неистова. Ибрахим се задушаваше от усилието и от цялата маса, която го притискаше. Яне натискаше султанската кама надолу. Явно целта му беше да удари точно там, където качулката се свързваше с останалия костюм. Той се целеше във врата на брат си. Ибрахим знаеше, че ако отпусне съвсем малко натиска, камата ще се вреже в гърлото му. Беше ясно, че намеренията на брат му са съвсем сериозни. Той наистина искаше да го убие. Трябваше да направи всичко възможно да се измъкне от тази ситуация. Ако останеше така, скоро щеше да е мъртъв. Костваше му голямо усилие да удържа натиска, но не можеше да издържи дълго така. Задушаваше се! От усилието и от това, че дупката на устата му се беше разместила, дишането му стана плитко и учестено. Опитваше се да вдиша, но не можеше. Събра всички сили. Нима така нелепо щеше да загуби живота си? Той, еничарът, нима така щеше да умре? Добре че поне беше с маска, за да не могат хората да виждат лицето му. Как ли щяха да реагират приятелите му от оджака и учителите му, ако можеха да го видят сега в тази безизходна ситуация? Вдиша дълбоко, събра сили, стегна се и с всичка сила подхвърли тялото на брат си във въздуха. Чу се силно издрънчаване. Брат му явно беше отлетял нанякъде, защото вече не беше върху гърдите му. Ибрахим се опита бързо да се изправи и да намести качулката си. В този момент го видя. Брат му лежеше на земята. Султанската кама беше изхвърчала от ръката му. Еничарът стоеше и се чудеше какво да прави. Неговата персийска кама също беше отлетяла нанякъде. Наведе се и взе скъпата златна кама, която лично му беше подарена от султан Ахмед III. Сега нямаше време да търси персийската кама, султанското оръжие също му осигуряваше предимство. За пореден път си даде сметка, че не иска да убие брат си. Та той му беше роден брат. Вярно, че Яне бе убил учителя му, но може би такава е била съдбата му. Докато стоеше и се чудеше какво да прави, брат му се бе изправил на крака. Яне се затича към него, Ибрахим хвана с две ръце камата и я вдигна над главата си. Беше решил да нанесе последен смъртоносен удар. Нямаше избор. Яне не му даваше никаква възможност да го запази жив. Той се бореше все по-ожесточено и заплашваше живота му. За пръв път Ибрахим си даде сметка, че трябва да убие брат си. Яне вече бе преодолял разстоянието между тях, скочи и хвана ръцете му, както държеше камата с тях.