– Ще те убия! – крещеше кесиджията. После се опита да разтвори пръстите му и да вземе камата. Нямаше съмнение, Яне наистина искаше да го убие. Ибрахим успя да задържи дръжката на камата в дясната си ръка и освободи лявата си. Сега силите бяха неравностойни, макар да държеше камата, той беше с една ръка, а усещаше около китката сключените пръсти на двете ръце на брат си. В този момент реши, че ако въпросът е: "Той или брат му?", ще избере себе си. Силите му го напускаха и не му позволяваха да вземе такова предимство, че да може да неутрализира брат си без да го нарани. Ибрахим замахна и с юмрука на лявата си ръка нанесе удар в гърдите на Яне. Искаше да го удари в корема, но там бяха закачени чановете и не можеше. Удари още няколко пъти, но ефектът беше почти никакъв. Докато удряше, внимаваше да не загуби контрол над камата, за да не му бъде отнета. Ударите явно не свършиха работа. Трябваше да измисли нещо друго. Тогава пусна дръжката на султанската кама, тя се превъртя, докато падаше. Ибрахим беше изчислил всичко. Камата се превъртя така, че дръжката се оказа в дланта на свободната му ръка. Яне явно не разбра какво става, защото все още с двете си ръце държеше празната му дясна ръка високо вдигната над главите им. Не искаше, но Аллах така пожела. В една загубена битка той отново му даде предимство. Бог не го изостави, той искаше еничарът и този, когото смятаха за Махди, да живее. Ибрахим стисна дръжката на камата, замахна назад и с всичка сила вкара острието в откритите гърди, точно там, където трябваше да се намира сърцето на брат му. Камата, без никаква съпротива, влезе в гърдите му до дръжката. Яне изхриптя. Ибрахим не виждаше лицето му, но почувства как се олюля. След миг той започна да пада, така както си беше изправен. Като че ли, за да го задържи, еничарът се опита да дръпне дръжката на камата към себе си. Камата обаче се измъкна и Яне тежко падна на земята по гръб. Ударът в земята беше много силен, чу се тътен и дрънчене на чанове, вдигна се много прах. Яне лежеше и не помръдваше, нито издаваше някакъв звук. Дали го беше убил? В следващия момент го заля вълна на съжаление. Той се наведе и бързо махна качулката на брат си. Яне лежеше в безпомощно състояние, по русата му коса имаше кръв. Кървава пяна изтичаше и от устата му. Лежеше и се опитваше да вдиша, но пяната го задушаваше, плюеше кръвта, но тя пак изпълваше устата му. Ибрахим се чудеше какво да прави. Брат му умираше. Току що беше убил най-близкия си роднина. Беше убил брат си. Еничарът беше убил кесиджията. Един кесиджия беше убил друг кесиджия. Така Яне остана в паметта на Ибрахим. Еничарът знаеше, че брат му, макар все още жив, вече е мъртъв и няма начин да бъде спасен. Беше разкъсван от желанието да му помогне поне достойно да посрещне смъртта и да запази собствената си кожа.
Сега трябваше да бяга. Скоро селяните, които бяха наблюдавали битката, щяха да се окопитят. Без да сваля маската си, макар да му беше много трудно, той се наведе и взе канията на султанската кама, после потърси персийската кама. Откри я недалеч, взе зулфикр, пищова на Яне и джерида. Пищова взе, защото не искаше преследвачите му да имат оръжие в себе си и да го прострелят в гръб. След това се обърна и тръгна по реката. Вървеше по най-прекия път към конака си. Едва ли някой щеше да се досети кой е. Отначало ходеше бавно, като замаян. Пътят му минаваше по левия бряг на река Черкезица, а отляво беше баирът. Ибрахим знаеше, че горе е пътят, но сега не биваше да излиза на него. Знаеше, че селяните от Ходжиново са уплашени и едва ли някой би рискувал да го преследва при условие, че бяха наблюдавали битката и бяха видели как уби човек. Опитваше се да ходи бързо, но кукерският костюм му пречеше. Скоро стигна до един огромен къпинов храст. Обърна се и за последен път погледна към брат си. Така и не успя да го види, нито да разбере дали все още е жив, или вече е мъртъв.