– Всъщност те рядко говореха за теб и не те споменаваха, а и аз не бях при тях, когато те са починали.
Яне се сети кога беше станало това и стисна юмруци. Все още искаше да отмъсти на Георги Шейтана за голямото зло, което беше сторил.
Ибрахим усети, че е прав.
– Рядко или никога не са ме споменавали?
Кесиджията бе съкрушен, той наведе глава.
– Яне, не ме лъжи!
– Никога!!! – като че ли, за да намери сили в себе си, за да каже тази дума, Яне я произнесе по-твърдо. Но тази твърдост беше вътрешна, като борба със себе си, а не насочена към брат му. Самият той беше сигурен, че след като ги беше напуснал, те бяха престанали да споменават и неговото име.
Двамата мъже .стояха и се гледаха. Чувствата в тях бушуваха като буря, душите и на двамата се разкъсваха. Цял живот бяха копнели за този момент, бяха се стремили един към друг и бяха мечтали да се срещнат, а ето сега стояха толкова близо и същевременно толкова далеч един от друг.
– Яне!
– Петко!
– Вече не съм Петко. Името ми е Ибрахим.
– Но как? Защо? – по-малкият брат явно бе стъписан. – Ти си предал нашата вяра и си приел исляма!? – след като произнесе това, то прозвуча на Яне още по-страшно. – Обрязан ли си? – Мисълта, че родният му брат е мюсюлманин, дълбоко го потресе. – Защо прие исляма?
– Аз съм еничар! – твърдо отговори Ибрахим.
– Еничар?! – изумлението на Яне растеше. – Значи освен вероотстъпник, си и родоотстъпник.
Ибрахим се почувства наранен. Винаги беше очаквал подобна реакция от българите. Именно затова той беше напуснал Филибе и като подгонено животно се бе оттеглил да живее тук, в конака, отделен от останалите хора. Сега обаче, когато чу тези думи от брат си, наистина го заболя.
– Вие ме предадохте и изоставихте! – Ибрахим за пръв път произнесе обвиненията, които цял живот беше спотаявал в себе си. – Ти с нищо не си по-добър от мен, независимо че си християнин! Дори и православен, душата ти може да бъде много по-черна от моята!
– Господи, помилуй! Господи, помилуй! Господи, помилуй! – каза Яне и се прекръсти три пъти. Той сметна думите на брат си за светотатствени, затова молеше Бог да му прости и по този начин му съобщаваше, че не е имал избор и е бил принуден да чуе тези думи. На Ибрахим всичко това му беше ясно, затова само се усмихна. Толкова наивно му се стори поведението на брат му.
На Яне може би не му хареса пренебрежителната усмивка на еничара, затова просъска:
– Не смей да светотатстваш!
Всичко това още повече подразни Ибрахим.
– Ти смяташ, че си по-добър от мен само защото си християнин! Вие ме предадохте! Вие ме изоставихте!
– Не смей да говориш така за майка и татко!
– Защо, да не би да лъжа?
– Те бяха праведни християни и никога нямаше да приемат, че си станал мюсюлманин и еничар! Срамувам се заради теб, братко! Смятах те за мъртъв и цял живот съм те носил като тъга и горчилка в сърцето си! Бих предпочел да си мъртъв, отколкото това, което виждам! Винаги съм си мислил, че ако беше останал жив, щеше да станеш голям човек. Винаги си ме превъзхождал във всичко и искрено вярвах, че ако си жив, си станал голям воин, богат търговец или учен и свят мъж. Имам чувството, че Дяволът те е съживил, за да очерни душата ти пред мен, за да ме разочарова. Ако е така, върни се в рая и не продавай душата си на Рогатия!
– Аз пак може да съм голям човек, какво общо има това с религията, която изповядвам?! Може би ти си твърде малък, за да го видиш и проумееш!
Яне Кесиджи посегна и хвана дръжката на меча, Ибрахим също се вкопчи в дръжката на ятагана си.
– Ти си срам за рода на Боляровите, ние сме благородни българи и винаги сме били християни! Добре че всичките ни роднини са мъртви, иначе щяха да умрат като разберат какъв си станал! Днес всички те сигурно умират за втори път!
– Как смееш?! – ядът на Ибрахим наистина беше много голям. Такава обида не беше получавал през целия си живот. Беше готов във всеки момент да скочи и да съсече собствения си брат. Сега той не осъзнаваше, че ако такава битка се състои, ще има само губещи. Или той щеше да загуби живота си, или щеше да убие брат си. Шейтанът като че ли го тласкаше към тази битка. И точно когато си наложи самоконтрол и благодарение на годините обучение и еничарство се въздържа, брат му каза:
– Не мога да те оставя така, ти си срам за нашия род! Защо се върна? Сега трябва да те убия, трябва да освободя душата ти! Покай се, ще те убия, за да спасиш душата си!
– Ибрахим ага! Ибрахим ага!
Ибрахим чу този глас някъде отстрани. Двамата мъже бяха толкова погълнати от това, което ставаше между тях, че не бяха забелязали как към тях се беше приближил някакъв конник. Ибрахим с усилие отмести поглед от Яне. Те двамата като че ли се бяха вкопчили с погледите си и сега му бе трудно да разкъса този "захват". Погледна към мъжа и веднага го позна. Това беше Али Мюзекки.