Выбрать главу

Скоро Вълчан станал най-богатият човек в България, а някои твърдели, че бил най-богатият човек в цялата Империя и съперничел по злато и скъпоценности на самия падишах. А съкровищата се пазели в тайни пещери, охранявани от най-верните хора на войводата, скрити в тайни входове и разклони под целите планини. Разбира се, пещерите били пазени също с магия и никой не успявал да влезе или дори да зърне несметните съкровища. Много хора опитвали, но никой не успял. Суровият Вълчан, като ги хванел, ги убивал и ги хвърлял в недрата на земята, в най-дълбоката пещера, и повече никой не ги виждал и не чувал за тях.

Та този Вълчан остарял и нямал жена, и кой да го наследи. Решил и си взел булка. Един ден кърагаларите надушили дружината на страшния хайдутин. Непразна била жена му и за да го примамят, кърагаларите били хванали нея и я водили в планината пред потерята. Тя била туркиня и преди това била отвлечена от Вълчана. След което станала непразна, но не от насилие, а от любов. Като видял, че ще ражда, Вълчан я пуснал от гората, защото не бивало това да става в планината. От усилието ли, що ли, младата жена започнали да я присвиват родилни болки. И всичко това станало пред очите на Вълчана. Жена му паднала на земята и започнала да ражда. Никой от потераджиите не ѝ помогнал, защото очаквали хайдутина да се хване в капана. Не издържал Вълчан и налетял на потераджиите. Сред тях нямало турци, а само арнаути и черкези. Много мразили арнаутите Вълчана, защото той не пропускал нито един техен керван към Стамбул града без да го обложи с данък.

Спуснал се Вълчан с дружината си и избил кърагаларите, спасил децата си, защото му се родили две момчета, но жена си не успял да спаси. Така жена му умряла, оставяйки децата си сироти. Не издържал на голямата мъка Вълчан и решил, че най-ценното е да запази живота на двамата си синове. Така оставил дружината сама да се управлява, а той слязъл в равнината. И заклел преди това всички, които знаели пещерите със съкровища, да мълчат под страх от смъртно наказание за всеки, който проговори.

В равното Вълчан построил две къщи близнаци и поверил децата си в ръцете на родилка, която наскоро била загубила детето и мъжа си.

Ибрахим изтръпна, тази история му беше позната. Чак сега той осъзна какво му разказваше игуменът. Всъщност Вълчан войвода беше този, който той познаваше от разказите като Въльо Шейтана – бащата на Велко и Георги Кехая. Той самият беше живял в една от къщите близнаци и много добре познаваше синовете на Вълчан войвода, дори със собствените си ръце беше погребал Велко Кехая и беше негов личен ученик. Именно на него Велко беше предал кесиджийската си кама. Едва се сдържаше да не се издаде. Добре че мъжът продължаваше да говори, без да го гледа. Никога не беше очаквал, че ще му бъде толкова трудно да сдържи вълнението си от някакви думи. Преди битки и пред лицето на смъртта той беше съумявал да запази самообладание, а сега му беше толкова трудно. Чак сега, когато слушаше думите на игумена, той започна да разбира някои неща, в които беше участвал преди толкова години.

– Вълчан умрял, поне така мислих в началото, но синовете му пораснали. Тогава те решили да си разделят задачите. По-буйният и много добър воин – Велко, водил хайдушката дружина на баща си. Завардвал все така проходите и облагал керваните и всички търговци. Той охранявал пещерите със съкровищата, оставени от баща му и допълвани от него. По-умният и с усет към търговията Георги Шейтанов започнал да изкупува земи тук в равното и да привежда плана на баща си в изпълнение. Това е заветът на Вълчан войвода.

Мъжът погледна към Ибрахим и каза:

– Дори не знам защо ти разказвам всичко това! Никога не съм си мислил, че ще посветя в тази тайна неверник! Нека Свети Георги ми прости!

Ибрахим стоеше и мислеше. Ето къде се беше запилявал Велко Кехая. През цялото време, в което не беше в Козбунар, той, освен кесиджийството, беше водил хайдушка дружина. Това, което му казваше игуменът, обясняваше всички факти, на които Ибрахим беше свидетел.