Выбрать главу

– Каквооо! – Атанас не разбираше и не чуваше добре какво точно му говореше Трифон, но разбираше, че той отказваше да му донесе още ракия. Това го разгневи. – Ти знаеш ли кой съм аз, бее?! – извика с вече пиянския си глас Атанас. После хвана краищата на елека на кръчмаря и го бутна назад. Сигурно ракията му беше дала толкова голяма сила, защото Трифон изхвърча назад и тежко падна на пода, поваляйки една маса барабар с насядалите около нея хора. – Искам ракия! Искам да ми донесеш ракия! – продължаваше да крещи гигантът. – Ще ви избия! Ще ви избия до един! К'во се хилиш, беее! – като каза това, мъжът се втурна да изпълни заплахите си. Тези, които цяла вечер очакваха да видят сеир, сега съжаляваха, че не са си тръгнали по-рано. Те бяха сигурни, че Начо Бракмата ще се компрометира, но това можеше да стане и за тяхна сметка. Атанас се нахвърляше и се сбори с всички в кръчмата. Всеки, който се изправеше срещу него, изпита силата на гнева му. Той не само ги хвърляше, но и силно ги удряше в земята. Освен това се стремеше да удари жестоко всеки, когото хвърляше, но скоро в действие вкара и огромните си тежки юмруци. Не след дълго носовете на всички в кръчмата бяха разкървавени. Мъжете не бяха толкова пияни, Начо Бракмата наистина беше много по-силен от всеки един от тях, но те решиха, че не може да се пребори едновременно с всички. Няколко от по-младите и силни мъже се опитаха да скочат и да хванат ръцете и тялото на пехливана. Той обаче беше не само силен, а също много бърз и пъргав, въпреки изпитата ракия. Мъжът така рязко се извъртя, че избегна едновременната атака на мъжете. Първият, който успя да попадне в ръцете му, жестоко щеше да съжалява, Начо го удари в носа с всичка сила. Струйка кръв рукна от носа му, а мъжът, псувайки, изплю няколко зъба в дланта си сред кървавите лиги. Когато другите видяха какво се случи с приятеля им, отстъпиха назад. Мъжете, които се намираха по-близо до вратата, побягнаха навън и повечето от тях веднага тръгнаха да се прибират по къщите си. Всички знаеха, че развилнелият се е от Бракмови. Никой не смееше да вдигне ръка срещу тях, защото, ако някой го стореше, ръката му щеше да бъде отсечена. Караризово им принадлежеше, то беше техен дом, беше създадено от тях и само заради тях съществуваше. Затова сега всички мъже се опитваха да избягат. Това беше причината и битката да не премине в бой с ножове или оръжия. Хората се страхуваха да ударят Начо, а камо ли да му извадят нож. Брат му Георги беше най-богатият мъж и негова беше цялата кааза. Именно Гочо Бракмата притежаваше цялата земя и всички чалтици. Той търгуваше с ориз и продаваше "бялото злато" на цяла Европа, но и на Сирия, и Ливан. Чорбаджията беше приятел с фамилията Аргирияди от Филибе, които му бяха адвокати и търговски представители. Бракмови "колеха и бесеха" не само в Караризово, но и в цялата кааза. Те може би бяха най-богатите християни в цяла България. Легенди се разказваха за това как старец срещнал двама братя и ги научил как да станат най-богатите хора в България. Казал им да управляват в мир и братство. По-големият обаче прогонил по-малкия. Това беше легенда, която всички разказваха за двата рода – Бракмови и Аскерови. Всички бяха чували този разказ и бяха сигурни, че той е истина. Имаше още един човек, с когото никой не искаше да си има работа и това беше старата чорбаджийка Ляшка. Всички знаеха как тя кълне Аскерови, явно вещицата искаше да им вземе и последното.

Атанас продължаваше да се вихри в кръчмата. Той вече беше изпотрошил по-голямата част от нея. И докато другите мъже можеха да избягат, Хънито беше длъжен да остане и да гледа как пияният гигант унищожава годините труд, които той беше вложил в кръчмата. Тъй като беше ударен лошо, дори да искаше, той не можеше да се движи и да избяга. Прякорът си Трифон беше получил още като дете. Една вечер и той се беше напил, но не така опустошително като този луд. Неговото пиянство беше тихо. Всъщност той досега все беше виждал и чувал за тежки пиянства, но такова за пръв път виждаше. Човек не може да си представи такова чудо. Всичко в кръчмата вече беше на парчета. Не беше останала една здрава пейка или маса. Изпочупени бяха джамовете. Дори тезгяхът и лавиците, където стояха наредени дамаджаните с вино и ракия, бяха разбити. Вратата след миг отнесе един шут и изхвърча от касата барабар с пантите. Атанас Бракмов беше полудял. Той като че ли беше обсебен от някакъв демон на злото. Отдавна вече в кръчмата не беше останало нищо стъклено, което да е здраво. В такова състояние Атанас сигурно можеше да убие човек.