Выбрать главу

– Когато се запознах с Яне, той беше дошъл тук да работи, после влезе в дружината на Велко Шейтана. Яне твърдеше, че един ден видял как Георги убил брат си. Застрелял го в гърдите. Не знаеше защо станало така, но открил братоубиеца и го убил.

При тези думи Ибрахим се сви на стола и изквича като ударено куче. Инокентий обаче не обръщаше внимание на нищо около него, той продължаваше разказа си.

– Та Яне убил Георги Кехая, а после се наложило да избяга и да се крие. Минало време преди да се върне и да потърси дъщерите на чорбаджията, които оставил сираци.

Ибрахим не се стърпя и попита:

– Какво било станало с Ирис и Божура?

– Какво? – Инокентий го гледаше като обезумял. – Откъде знаеш, че са се казвали така?

Ибрахим мълчеше, не знаеше какво да каже.

– Какво станало после, свети отче? – попита той след време, когато видя, че старецът се успокои.

– Повече нищо няма да ти разкажа – каза игуменът, въпреки че се виждаше, че силите му го напускат.

: В този момент някаква ръка стисна рамото на Ибрахим и той подскочи, хващайки се за дръжката на зулфикр.

– Ага, ага, аз съм – каза този, на когото той беше поверил поводите на Арабкан и който се беше нарекъл Йосиф.

Ибрахим нищо не каза, но се успокои. Явно бе толкова погълнат от разговора, че не забеляза как голобрадият монах бе влязъл в игуменарницата. Сега той седна обратно на стола. Искаше да продължи разговора. Нуждаеше се от това игуменът да му отговори на няколко въпроса. Чак сега му ставаха ясни много неща свързани с неговия живот. Научаваше скритите мотиви, движили живота му, и постъпките на много от хората, които го бяха заобикаляли.

Йосиф пак го докосна.

– Ибрахим ага, може ли да поговорим навън?

Еничарът кимна. Той стана и излезе. Когато притвориха вратата, послушникът каза:

– Ибрахим ага, игуменът е много болен, не бива да се вълнува много! Не бива да го изтощавате!

– От какво е болен старецът? – попита агата.

– Не знам, но хекиминът, който дойде да го преглежда, каза, че му остават няколко дни живот.

– Няколко дни?! – еничарът беше изумен. – Не изглежда толкова болен!

– Много е болен, а и вестта за смъртта на Яне Кехая го сломи. Не бива да говорите дълго с него, ага!

В очите на монаха Ибрахим прочете загриженост и притеснение. Той уважи лоялността на послушника и реши да не злоупотребява, затова каза:

– Няма да изтощавам много игумена, само още малко ще поговорим и ще го оставя да си почива.

След това агата влезе и зае мястото си до леглото на смъртника.

– Разкажете ми историята нататък.

– Нищо повече не мога да ви разкажа, освен че приятелят ми Яне се грижи за дъщерите на Георги Шейтанов и никога не им каза, че той е убиецът на баща им. Ти, ага, ако си истински българин, отиди и поискай от жената, която сега държи Боляровия хан, да ти разкаже историята си!

Ибрахим понечи да каже, че не може да направи това, но мъжът продължи:

– Дъщерята на Георги Шейтан е имала много имена, но сега се казва Зеница.

– Зеница? – Ибрахим се учуди, беше чувал име Зорница – кръстена на звездата, но Зеница никога.

– Кръстена е на част от окото.

Чак сега Ибрахим се сети. Със сигурност това беше Ирис, която по някаква причина се беше преименувала. Досега той винаги беше свързвал името Ирис с цвете, но вярно, че можеше да се свърже и с окото.

– Тази Зеница и Яне имат дете! Грижи се за него, ага, и някой ден предай на него завета на Вълчан войвода! Заклевам те, ага, във вашия бог те заклевам, продължи мисията на Вълчана! Но никога не казвай на Зеница, че синът и е от убиеца на баща ѝ! Никога, за нищо на света! Това е тайна, голяма тайна и така трябва да остане вовеки!

Ибрахим беше потресен, никога не бе мислил, че брат му може да има жена и син. Кесиджиите никога не се женеха, дори и да имаха деца, те бяха незаконни. Той си спомни онези далечни години и голямата тайна, на която беше станал свидетел. Със собствените си очи беше видял любовта между Гергина – жената на Георги Кехая, и неговия учител Велко – братът на Георги. Той бе разбрал, че поне едно от децата на Георги не е негово. Да, или Ирис, или Божура не беше на Георги.

Друго нещо, което си припомни Ибрахим, беше, че Георги бе убил Велко от упор и после беше опитал да убие свидетеля. Самият той беше погребал Велко Кесиджи там под водата на реката. Може би скоро трябваше да се погрижи за християнско погребение на учителя си кесиджия. Спомни си как после Георги Кехая уби и жена си. Всъщност Георги остави дъщерите си сирачета, а Яне явно ги бе направил кръгли сираци, ако наистина беше убил Георги Шейтана. Най-накрая се сети за това как беше станал еничар. Досега не бе имал време да мисли за това, но сега си спомни как Георги Кехая се бе опитал да го убие вечерта преди да го вземат на девширмето. Спомни си и това как Явуз Чилик и Юсуп го бяха спасили. Днес чу толкова много неща, че чувствата се блъскаха в гърдите му и ето, сега избиха в сълзи. Остаряваше, само така можеше да си обясни това, което се случваше. Ядоса се на слабостта си и на това, че беше допуснал да я покаже. Отново се дръпна назад, за да се скрие в сянката и да избърше сълзите, които бяха изпълнили очите му, но още не се бяха търкулнали по бузите му. Така той се опита да спаси честта си. Скришом попи влагата от очите си. Всичко това обаче беше излишно, старецът лежеше като примрял и не го виждаше. Очите му бяха полуотворени, вперени в тавана на игуменарницата. Той приличаше на унесен, заспал или умрял. Ибрахим се притесни, веднага погледна гърдите му. Те почти не се движеха, толкова плитко и незабележимо беше дишането на игумена. За да го изведе от това състояние и защото се опасяваше старецът да не умре, Ибрахим заговори: