– Чорбаджийке Марийке, искам да взема ръката на Стефана!
Всички реагираха така все едно, че се гръмна в стаята. Само Митра
– По-малката сестра на Стефана, се усмихна.
– И защо не дойде с майка ти да ѝ искаш ръката, както се полага?
Марийка много добре знаеше, че Ляшка не е съгласна с това, което Атанас искаше. Младият мъж стана и излезе от стаята. В следващите дни Ляшка беше като полудяла. Марийка също беше против. Тя смяташе, че Ляшка чрез сина си се опитва да си върне Боляровия хан и той е подучен от майка си. Така на Атанас му беше забранено да посещава дома на Аскерови. Постепенно с времето той отказа да говори и да слуша майка си, с брат си също не разговаряше. Скоро нямаше къде да ходи и започна всеки ден да пие. Пиеше сам като купуваше ракия от различни хора, тъй като в кръчмата вече никой не го пускаше. Беше нещастен и когато пийнеше, в главата му започваха да се въртят всякакви мисли.
Цялото село от години очакваше голям сблъсък в рода на Бракмови. Гочо вече беше стар, кой щеше да бъде следващият чорбаджия на Караризово и цялата кааза – Начо или Аньо? На кого щеше да предаде имотите Гочо – на брат си или на сина си? А може би земята щеше да се подели между двамата. Начо вече беше на 26 години, скоро щеше да поиска своя дял или всичко. Какво щеше да направи Ляшка? Всички тези въпроси скоро щяха да намерят отговори. Гочо твърдо подкрепи старата и една вечер, когато Атанас за пореден път "избухна" срещу майка си, тя го изгони. Начо си тръгна, а Гочо не направи нищо да го спре. От този ден двамата братя престанаха да са близки и Начо загуби правото на наследство над имотите на Бракмови.
Той купи единствената свободна земя в Караризово – последното място останало до гробищата. Там построи къща от камък само с една голяма стая. Събра хора и изкопаха бунар. Така заживя отделно. Къщата му беше много близо до баира, така че Долната чешма и Старата черква също бяха наблизо. Параклисът "Свети Георги" и текето на Риз баба също бяха много близо. Начо постоянно дебнеше дали няма да види Стефана сама.
Един ден я издебна. Двамата се уговориха тя да му пристане и да избяга при него. Когато това стана, Начо беше най-щастливият човек. Още същата нощ баба Петра дойде да види дали Стефана е добре и да пита по собствена воля ли е при Атанас. На другия ден той отиде до Араповския манастир да уговори поп за венчавката. Отначало всичко беше наред и игуменът се съгласи да изпрати поп, но когато на другия ден го чакаха, той не се появи. Явно игуменът беше разбрал и не искаше да се кара нито с Бракмови, нито с Аскерови. Така Атанас се метна на гърба на един бивол и запраши към Станимака. Още същата вечер намери един пиян поп, даде му голяма дамаджана ракия и той ги венча в Старата черква. Така двамата станаха мъж и жена на метри от мястото, където пристанаха един на друг и се целунаха за пръв път. Докато вървеше църковната служба, от Гроб махала се чу страшен вой. Десетки жени виеха и оплакваха като на умряло. Отначало младоженците помислиха, че някой е умрял. Скоро обаче се разчу истината. В Караризово имаше няколко стари жени, които ходеха по погребения и срещу нагостяване оплакваха мъртвия. Това бяха професионални оплаквачки, те виеха и нареждаха с часове. Сега Ляшка беше наела тези жени и те виеха откъм Гроб махала. На сватбата нямаше хора, всички бяха предупредени и никой не отиде. Само Петра и Митра помогнаха малко. Черна сватба, това беше черна сватба! Никой освен младите не искаше тази сватба. Воят на оплаквачките като че им напомни, че и предците на родовете плачат като виждат тази сватба. От този ден Бракмови и Аскерови бяха сродени. Атанас Иванов Хаджиянев и Стефана Атанасова Хаджипеткова вече бяха мъж и жена. Вече никой не помнеше, че двата рода са роднински и братски и че произлизат от един род. На другия ден двамата облякоха най-хубавите си дрехи и отидоха до Станимака да им направят портрет. Той като млад юнак се беше изпъчил седнал на стол, я тя – дребна и лека като пеперуда, стоеше до него права, с шарената си кесирия и двете руси плитки, подаващи се изпод нея. Годината беше 1819.
Двамата живееха така прокудени в последната къща на Гроб махала. Никой не идваше при тях, нито тях ги канеха някъде. Хората ги отбягваха дори когато ги срещнеха в селото. Всеки знаеше, че ако ги заговори, ще си навлече гнева на старата Ляшка. Тъй като нямаха земя и никакъв поминък, двамата живееха в мизерия. Атанас събираше трева и сухи храсти и така изкарваха зимата. Той вече беше решил на другата пролет да ходи на гурбет или да се хване като аргат или чобан на някой богат чорбаджия. Искаше да чува някое стадо в Родопите, знаеше, че ще се справи, но трябваше да търси работа извън каазата.