Стефана беше непразна с рожба и точно тогава Митра я взеха в едно близко село Кочачово (днес Кочово). Един момък си я беше харесал. Сватбата беше съвсем наскоро, но Атанас и Стефана не бяха поканени. В селото все по-настойчиво се носеха слухове, че в подземието на текето има съкровище. Тъй като бяха гладни и отчаяни, една вечер Атанас отиде до текето. Не знаеше кой е този Риз баба, сигурно е бил някой богат турчин. Не знаеше защо е погребан тук, в българско село, но и не го интересуваше. Той разби желязната врата и се опита да премести каменния саркофаг, но не успя. Събра всички сили и отново натегна саркофага, и в този момент той се измести, но така се подхлъзна, че затисна глезена на Атанас. Така мъжът остана затиснат няколко дни и нощи в текето на турския светец.
Колко време остана така Атанас, никой не знаеше. Какво е видял през онези нощи, как е успял да се измъкне, пак никой не разбра, но когато се освободи, премести обратно саркофага, излезе и никога повече не се върна в Риз баба теке. Когато се прибра, Стефана не му говори един месец. Тя го беше търсила навсякъде, където можеше да се сети. Беше изплакала очите си. Из селото все по-настойчиво се носеха слухове, че Атанас се е чалнал и че странни неща ставали в къщата до гробищата. Стефана също не беше съгласна всяка вечер да остава сама в къщата. Младата жена се страхуваше от това да не я нападнат зли хора или караконджули и въпри, които биха излезли от гробищата. Така тя се скара с Атанас. Всичко това продължи две години. Атанас и Стефана вече имаха дете. Един пролетен ден на 1821 година сестрата на Начо – Клавира, се появи в къщата им. Тя беше все така нещо болнава.
– Майка ни умира! – извика тя.
– Нека мре! – отвърна студено Атанас. Не минаваше ден, в който да не разбере какво е говорила майка му за него. Той я винеше за мизерията, за това, че беше останал без пари и земя.
– Няма ли да дойдеш да я видиш?
Кира беше много добра и се разплака като чу как брат ѝ говори за майка им.
– Няма да дойда! Да не би тя да те е изпратила?
Той знаеше, че майка му няма да се пречупи и няма да прати да го повикат дори на смъртния си одър. Сега питаше по-скоро, за да покаже, че знае това.
– Не, Гочо ме прати да те повикам!
– Няма да дойда! – отсече Атанас.
– Отиди, Начо! Поне в последния ѝ час отиди! – каза Стефана.
– Ти знаеш защо не отивам! Не е човек тя! – инатеше се Начо.
– Отиди, поне ти се покажи по-добър от нея! – настояваше Стефана. Може би тя имаше някаква тайна надежда, че могат да получат нещо от завещанието на Бракмови.
Мина дълго време в увещания преди двамата да тръгнат. Той облече най-хубавите си дрехи. С вълнение прекрачи прага на къщата. Спомени нахлуха в главата му. Майка му лежеше в стаята си. Тя беше малка, тясна и тъмна. Навън вече ставаше тъмно. В стаята светеше една свещ, от нея или от отпечатъка на скорошната смърт лицето на майка му изглеждаше восъчно. В първия момент в носа го удари застоялият въздух и миризмата на стар човек и смърт. Той погледна изпружената тънка фигура и му се стори, че майка му вече е умряла.
– Мале, Начо е дошел да те види – прошепна Кира на главата на майка си, но тя не реагира по никакъв начин.
– Що е тук, не съм го викала? – тихо прошепна Желязка, но така че Атанас да чуе. Той се чудеше дали да не се обърне и да си тръгне, когато старата протегна ръка към двамата си сина и дъщеря.
– Георге – каза тихо тя, – приближи се!
Георги пристъпи напред. Тогава Ляшка със сухата си костелива ръка много леко замахна и хвърли една шепа златни пари по него. Те се разпръснаха по пода пред краката на чорбаджията.
Атанас гледаше цялата тази церемония. Така в Караризово се завещаваха всички имоти и пари. Оризищата не биваше да се делят и трябваше да се наследят от един от синовете, обикновено първородния. Сега Ляшка предаваше всичко на Георги. Атанас не беше изненадан, той вече знаеше това, но от уважение пред умиращата му майка остана в стаята. Георги не биваше да се навежда и да събира парите от пода. Един мъж не биваше да се навежда пък било то и заради пари. Така Георги остана прав, с което искаше да покаже, че честта и достойнството са много по-важни за него от златото и парите. Той искаше да покаже, че осъзнава, че парите са нищо. Те са тленност и суета. Наследникът на Бракмови трябваше да е много над тези неща. Но сестра им се втурна, наведе се и внимателно събра всички пари. Както си беше клекнала, тя ги мушна в ръката на Георги, после я целуна, след което каза: