...Момчето, проявява нехарактерни за тукашното население черти. Този народ се нарича от турците рая, а те се самонаричат българи, но мисля, че и те не знаят какви са. Мисля, че винаги са били роби, които някога са били владени от Византия, а днес са наследени от султана. Мисля, че те никога няма да могат да станат цивилизован народ и да се доближат до западните народи, защото са просто рая. Маса от робски, покорен народ.
Вчера записах една пословица на местната рая, която ме потресе и сега вече по-добре разбирам къде съм попаднал. "Покорна главица, сабя не я сече!" Ето най-изкристализиралата формула на робството. Бях потресен...
...Реших да разуча местните хора чрез прислужника, когото взех да ми помага. Защото къщата, в която се настаних, е на два ката и когато се прибера, искам да имам топла вода и някой да е почистил и измил. Взех момчето, защото имах нужда от силна ръка, а то ми се стори яко, но сигурно скоро ще трябва да си взема и прислужница, защото не мога да го науча да се справя с домакинските задължения. Въпреки силата си, момчето явно е ограничено.
За да проуча по-добре момчето, започнах да го питам някои неща. То ми дава много интересни отговори. Горкото смята, че е наследник на славни предци. Макар изостанало, то има странното самочувствие, че например може да ме победи на борба. Тези диваци тук едва ли са виждали борба. То твърди, че откакто се помни се бори по начин, който нарича пехливанска борба. Бях учуден, че диво момче като него въобще знае за съществуването на борбата, която е толкова модерно занимание сред френските аристократи. То твърди, че може и да се дуелира. Освен с ятаган – това диво и зверско оръжие, разпространено сред тукашните диваци, можело и с права сабя, на която казва меч. То явно е чувало отнякъде за фехтовката, защото каза, че може с меч и нож едновременно
– Начин толкова популярен преди стотина години в Европа. То дори нарече това "а ла франга", което означава "по френски". Учуден съм от самочувствието и твърденията на момчето. То твърди, че някакъв негов дядо бил измислил този начин на работа с оръжие. Изсмях му се в лицето. Каква наглост, какво безочие да твърди такова нещо! Бях толкова възмутен от тези твърдения. Някога само благородниците и то майстори на оръжието са си позволявали да създадат стил във фехтовката. Ако не беше абсурдно, бих зашлевил хлапето с ръкавицата си, а след това бих го промушил със сабята си. Хлапето тази сутрин дори ми заяви, че ако искам, може да се дуелираме. То говореше с твърдата убеденост, че наистина някога е държало оръжие в ръка. Добре че аз – най-добрият ученик в школата на нашия велик учител льо Комб, създал нашия стил на фехтуване преди повече от столетие, се стърпях, иначе сега трябваше да си търся нов прислужник. За да се успокоя и да науча прислужника си, извадих сабята си и я развъртях в дворчето на къщата. То не е много широко, но е много удобно за упражняване и фехтуване. Застлано е с големи каменни плочки, а тревата е ниско подстригана. Тук-там има и чемшир. Въртях сабята пред него, за да го сплаша и да не се налага да го убивам. След малко се почувствах много по-спокоен и уравновесен. Тогава се сетих за една местна поговорка: "Бия самара, за да се сеща магарето!" Сетих се, че в момента правех именно това. Реших, че когато свърша със заниманията си, ще трябва да запиша тази поговорка, която знам отдавна, но чак сега разбрах какво означава. Когато се поуморих, поставих сабята в специалната държанка и плеснах на моя помощник да ми донесе кърпа. Когато дойде, предизвикателно го попитах какво смята за уменията ми със сабя. Наглото хлапе ме погледна и каза, че съвсем не е впечатлено. Каза, че то искало някой ден да създаде собствена школа по фехтовка, защото бил наследник на два рода – единият се казвал Аскерови, нещо като Войникови на френски, а другият все още не мога да разбера как да го преведа, но на български звучи Бракмови. И двата му рода имали традиции в борбата и фехтовката. Това вече ме изведе от равновесие. Нашата школа, създадена от барон льо Комб, съществува от столетия. Ние наистина имаме традиции, как смее някакво момче да се сравнява с нас и какво е това самочувствие у тези селяни! Кръвта ми кипна и предизвиках младежа на двубой. Нямам намерение да го убивам, разбира се, искам само да го унижа! Длъжен съм да направя това пред лицето и в името на цялата западна цивилизация! Момчето извади две оръжия, едното ятаган, а другото прав тънък меч. Така след малко моята сабя и неговият меч ще се срещнат. Или може би ятаган срещу сабя. Дивото, варварското срещу светлината и цивилизацията! Грубата сила срещу финеса и майсторството! Самозванецът срещу истинската традиция! Всички знаят, че стил във фехтовката, освен във Франция, Испания и Италия, не може да се измисли нито в Англия, нито в Германия, нито в Австрия или Русия, а какво да говорим за Османската империя и то не за турчин, а за някакъв роб. Щях да покажа на това селянче къде му е мястото, а след това ще му забраня да държи оръжие в къщата ми. От одеве го следя, но то не проявява и най-малки следи от страх и притеснение. Дали да не се откажа?! Все пак това е неравна битка, аз съм много по-възрастен, благородник и ученик в най-престижната школа по фехтовка във Франция, а той е само едно селянче с прокъсани гащи. От одеве го следя. След малко ще довърша писането си и след това ще опиша как е преминала битката. Сигурен съм, че един ден това ще бъде най-интересното четиво в някой провинциален танцов салон. Ставам! Ятаган срещу сабя!!!"