– Инокентие, ти познаваше Велко Шейтан, може ли той да е бил кесиджия и да е научил на това и Яне?
Мъжът с дълго пъшкане излезе от състоянието, което толкова притесняваше агата. Той помълча известно време, като че ли да се върне в този свят, после каза:
– Не вярвам!
Ибрахим беше сигурен в това, което питаше. Той по-скоро искаше да разбере дали останалите хора са били запознати с това, че двамата са кесиджии. Явно Яне, както и той самият, е бил ученик на Велко и го бе наследил, след като Велко Кесиджи беше убит. Това, че двамата мъже са кесиджии, е било пазено в тайна от останалите хайдути в четата и не е имало връзка с действията на хайдутите. Явно освен с обири и засади, другият начин за увеличаване на богатствата е било кесиджийството. Така убиецът е можел да бъде защитен от четата.
Ибрахим питаше, за да разбере дали Велко не е обучавал цялата чета на кесиджийство. Това би било голяма сила – цяла чета от кесиджии. Еничарът не можеше да си представи каква сила би представлявала такава група от воини. Явно обаче не беше така и никой не знаеше за кесиджийството на Велко и Яне. Мислите му продължиха своя естествен ход. Ето защо Яне като кесиджия се бе нарекъл с името Вълчан. Това беше тайната на тези кесиджии, явно всички те се наричаха Вълчан. Учителят му не беше имал време да му предаде тази тайна. Всички те са се наричали Вълчан заради легендата. Така щяха да объркат враговете си и да създадат мита, че Вълчан е безсмъртен. Той вече беше сигурен, че Вълчан – бащата на Велко, също е бил кесиджия и някак е успял да предаде тайните на синовете си.
Мислите, които се въртяха в главата му, бяха много сериозни. Неочаквано и за него, изведнъж той реши да се пошегува и каза:
– Отче, разбрах, че трябва да приема повелята на Вълчан войвода, само едно не ми казахте. Къде са несметните богатства на Вълчан? Аз съм богат, но много по-лесно би било, ако знаех къде са пещерите на Вълчан войвода.
Старецът внимателно изслуша въпроса на Ибрахим, но не каза нищо, а само леко се усмихна.
– Ако ти си човекът, ще разбереш – загадъчно каза игуменът.
На Ибрахим му стана ясно, че старецът дори да знае пещерите няма да му ги съобщи. Поне не сега. Може би трябваше да спечели приятелството му. В този момент нова мисъл се мярна в главата му. Къщите, къщите близнаци! Къщите близнаци в Козбунар са били построени от Вълчан! Къщата в Истанбул беше същата като тези в Козбунар, чак сега разбра защо. Подземието, подземието! Всъщност богатството на Вълчан не беше в пещери, а в подземията на кесиджийските къщи, които старият войвода бе построил.
– Отче, знаете ли дали Вълчан войвода не е живял и в Стамбул?
– Да, живял е не само в Истанбул, но и в Едирне, и Филибе.
Сега Ибрахим разбра. Всъщност Вълчан навсякъде беше строил едни и същи кесиджийски къщи като тези в Козбунар. Затова тези къщи са били направени като крепости, а в големите каменни зали в подземията им се пазеха съкровищата на Вълчан. Къщата, в която той беше живял, а в момента живееше Хъкъ, беше построена от Вълчан войвода. Явно някога, още преди да се нанесе той там, в подземията е имало съкровища, но после по някаква причина те са били изнесени. През по-голямата част от времето подземието беше празно, в какво ли се състоеше съкровището на Вълчан? Всъщност той самият беше започнал да трупа там съкровище, а сега сигурно и Хъкъ държеше там парите от търговията с фесове. Ето защо някой влизаше и знаеше входа на залата. Някой, който е знаел тайната на къщите на Вълчан войвода! Може би брат му! Тази мисъл изненада и самия него.