Обърна се и погледна назад, а там на стената кръстосани висяха оръжията на предците му. Историята наистина се научава с гърба и като гръб тя те подпира непрекъснато отзад, и ти дава устои и фундамент. Това беше неговата история – Ятаган и Меч! Ятаган и Меч! Ятаган и Меч!!!
ЕПИЛОГ
Цялата тази история, читателю, разказах, за да те запозная с историята на едно село и един род.
Днес селото около Боляровия хан се нарича Болярци. В миналото то се е наричало Караризово или Карареизово. То се намира на 7 км. Източно от Асеновград и на 20 км. Югоизточно от Пловдив. И днес селото има Горна и Долна махала и Гроб махала, която е по пътя за село Богданица.
Когато стигнете Гроб махала, питайте за Кьоравото изворче и Старата черква долу под баира. Тя няколко пъти е подслонявала дякона на свободата Васил Левски при обиколките му из България. Днес Старата черква все още може да се види, макар следите на времето да са оставили своя неумолим отпечатък върху нея. Ако искате да я видите, побързайте, защото скоро може да рухне.
Като излизате от селото, вдясно ще видите гробищата, а покрай тях надолу може да отидете до параклиса "Свети Георги", а от другата страна на това, което е останало днес от река Черкезица и което всички наричат Свинския канал, ще видите текето, издигнато в чест на Риз баба. Тази местност по български и днес се нарича Тикията.
До днес всяка година на Гергьовден тук се събират християни и се провежда голям събор. Мюсюлманите пък се събират на същото място на 28 август, за да почетат паметта на Риз баба. И никой не си задава въпроса защо в Болярци има теке на мюсюлмански светец, след като в селото не живеят и никога не са живели нито турци, нито мюсюлмани.
В това място има нещо магическо – християнски параклис и мюсюлманско теке на едно място и реката, която ги разделя.
APPENDIX V
Макар в книгата да се разказва за еничари, хайдути и битки, "Ятаган и Меч" не е само исторически роман. Той не би трябвало да се разглежда само като четиво за история или като приказка.
"Битката" не е роман, в който се описва борбата на някой с някого. Много хора прочетоха първите страници и казаха: "Знаем защо си я нарекъл така!" Те имаха предвид битката между Яне и Петко. Всъщност нарекох по този начин тази част от петлогията, защото исках да разкажа за вътрешната, духовна битка, която всеки от нас води в живота си. Борба със себе си, а после и битката с обстоятелствата, които се опитват да направляват и прекършат волята ни на воини. Всеки воин на Пътя води тази непрекъсната битка между своя дух и свободна воля и силата на предначертанието или съдбата. От това се ражда участта на воина и той я гравира (чертае) върху живота си със собствената си сила, саможертва и кръв. Затова воинът приема участта си, но не се примирява. В книгата исках да разкажа за тази битка, за духовното учение, за Личния път и то не само на един, а на цял род воини. Учението, което е създал Риз баба, се характеризира само с една дума и тя е "Битка". Това е битка между Егото и Аза, битка със себе си, битка вътре в себе си... Битка, докато престане да има Битка.
Когато писах книгата, исках да разкажа историята многопластово и задълбочено. Действието, разказа и историята да се развиват на много нива и всеки читател сам да достигне до тази дълбочина, до която му позволяват възможностите и желанието. Не исках да създавам учение или религия, а само да оставя следи и някой ден хората, които вървят по собствения си Път на самопознание, да ги разпознаят. Знам, че не мога да ги науча, нито да им помогна лично, но тези следи ще ги направляват по Пътя на собственото им израстване да разберат, че не са единствените, макар да са сами в Пътя си. Аз мога да направя единствено и само това. Това и правя. Това е книгата "Ятаган и Меч". Това е книга за хора, излезли от социума, надскочили "матрицата", хора, занимаващи се със самоусъвършенстване и себепознание. Тази книга е за изключително малкото хора, способни да надраснат социалната клетка като етап в развитието си.