– Нашата мисия беше да съберем всички книги и тогава да унищожим скрипторията. Аз успях да изпълня тази мисия почти до край. Събрах всички книги от Забранените стаи без една. Ако тя е попаднала в ръцете на Идващия Исус, мисията на всички книжници ще е изпълнена и скрипторията вече няма да има смисъл да съществува, а душите на братята ми ще бъдат опростени и те ще съществуват вечно във Втория Йерусалим. Ако пък Антихристът е успял да отмъкне книгата, мисията на всички книжници ще остане завинаги незавършена и всички ние, книжници, живели хилядолетия и трупали познанията на света, ще бъдем обречени на вечни мъки. По-късно разбрах защо кесиджиите се навъртаха около скрипторията. Тяхната мисия била да пазят книгите в нея. Ако е така, те не успяха да направят това, защото тази книга все пак изчезна. Ако Антихристът е взел книгата, съществуването на скрипторията вече няма смисъл. Така че и в двата случая ти трябва да я разрушиш!
Прости ми, брате! Прости ми! Запомни за ключа! И нека Бог благослови десницата ти! Амин! – като каза това, мъжът се опъна като струна. Очите му се подбелиха. Брадата му някак странно щръкна нагоре. Ибрахим се уплаши. Той наистина беше злоупотребил с вниманието на игумена. Стана, за да извика Йосиф. Младежът сигурно се намираше някъде наблизо. Докато минаваше покрай прозореца, се сети за нещо, погледна навън и видя сребърния кръст над черквата. Винаги досега се беше чудил защо той е толкова висок и така смешно като копие стърчи над купола на черквата. Сега отново го видя и разбра всичко, което се беше случвало тук, в манастира.
Още преди да извика Йосиф, младежът нахлу в стаята и се втурна към стареца, лежащ в леглото.
– Тръгвайте си! – просъска той. – Казах ви да не го преуморявате!
Ибрахим излезе без дори да се сбогува. Докато слизаше по стълбите, чу как лежащият прохърка, явно нещо се задави. Това го успокои, поне беше още жив. Сигурно послушникът му беше дал да пийне вода. В главата на Ибрахим се блъскаха множество мисли. Арабкан го чакаше долу. Освен напоен и нахранен, той беше почистен и изсушен. Йосиф се беше погрижил добре за него. Ибрахим понечи да се качи на седлото, но в този момент ръката му се закачи в тежката кесия с жълтици – дългът, който беше дошъл да върне. Беше забравил да си върне дълга отпреди толкова много години. Не искаше това да тежи на съвестта му. Обърна се и бързо се изкачи в игуменарницата. После стигна до покоите на игумена. Отвори широко вратата и още в движение каза:
– Отче, ето дълга, това са парите, които ми дадохте, за да купя агнешки кожи в онази нощ!
Послушникът се обърна. Той се беше надвесил над леглото на игумена.
– Няма да приеме дълга ви – каза той. – Игуменът току що почина!
Ибрахим спря и застана от другата страна на леглото. Мъжът наистина беше мъртъв, това си личеше по вдървеното му тяло. Цветът на кожата на лицето му беше станал пепеляв и се сля с цвета на брадата му. Ибрахим се наведе и постави кесията с жълтиците до главата на игумена.
Докато се отдалечаваше от манастира и яздеше Арабкан, той чу тъжния звън на манастирските камбани, които оповестяваха за смъртта на игумена. Арабкан на няколко пъти се опита да затанцува и като че ли подканяше Ибрахим да го подкара по-бързо, но еничарът го сръга и го успокои. Сега имаше нужда от спокойствие и от време да помисли. Смъртта на игумена го разстрои. Яздеше бавно и мислеше. Толкова много неща се бяха случили днес, трябваше да ги обмисли.
Когато се прибра в конака, се затвори вътре. Бръкна в една ракла, извади оттам книгата, за която говореше Инокентий, и зачете. Макар да я беше носил цял живот със себе си, не я беше чел цялата. Дори това, което беше чел, бе откъслечно и не го разбираше. Сега четеше книгата по нов начин. Отначало тя започваше с текстове свързани с богомилите и уличаващи ги в ерес. Те бяха писани по времето на някой си цар Петър. Ибрахим четеше бавно. Стигна до мястото, където в Диарбекир старата вещица Жулиде ханъм бе късала от листовете за разпалка на огъня. Ибрахим четеше и в същото време си спомняше онези времена. Образите един след друг изплуваха в паметта му. Той не само четеше, а като че ли отново преживяваше живота си.
Старата кюрдка беше късала именно от тези страници. След текстовете за тайните книги на богомилите той започна да чете други апокрифни християнски текстове. Скоро сам разбра какво означава апокалиптика и есхатология. Това бяха текстове, в които се говореше за свършена на света, за това как ще настъпи той и за повторното идване на Исус. В тези текстове обикновено се разказваше за това как трябва да живеят днес хората, за да може някой ден да се преродят като праведници в Небесния Йерусалим. Скоро Ибрахим разбра и какво е Небесния Йерусалим. Според тези текстове, когато някой ден Месията, Избрания или както християните го наричаха Втория Христос, се появи, той ще мине покрай стените на Йерусалим, тогава земетресение ще разтърси града, огън ще го унищожи и на неговото място ще се появи Небесния Йерусалим. Това ще бъде раят или градът, където ще бъдат събрани душите на праведниците.