Баба му и дядо му не искаха да пият от водата на кладенеца, затова изпращаха малкия Петко или Яне да налеят вода в една специална стомна с малко по-широк отвор за пиене. От нея се пиеше по-спокойно, отколкото от обикновена стомна с тесен чучур в дръжката. На баира долу имаше каменна чешма, от която течеше чиста и бистра като сълза вода. Говореше се, че я е изградил първият мъж от рода на Боляровите, който се заселил тук. Наричаха я Долната чешма. Тя се намираше в една извивка на баира, в тихо, закътано място. Точно до Долната чешма се намираше малко изворче. То беше оформено като чешмичка, с широк плосък каменен улей, по който се процеждаше тънка струйка водичка. Тази вода беше много ценна и макар чешмичката да беше обрасла с водорасли и жабуняк, имаше хора, които идваха от много далечни краища, за да си налеят от нея. Тя не ставаше за пиене, бе кисела и за разлика от Долната чешма не беше вкусна, но беше лековита и с нея хората миеха очите си и се разказваха много истории за това как слепи хора са проглеждали след като са се мили с нея. Тази капеща чешмичка се наричаше Кьоравото изворче.
Отначало Ибрахим виждаше Толчовата могила. Колкото повече се приближаваше до хана, толкова по-ясно различаваше постройката за животните и кирпичените стаички. По някое време му се стори, че вижда и бунара. Точно когато започна да се настройва да влезе в хана, "кесиджията" рязко спря. От известно време мъжете с недоумение се питаха накъде ги води той, но маскираният им водач всеки път повтаряше да го следват. Хората очакваха и се надяваха всичко това да си заслужава и накрая да ги очаква някаква приятна изненада. На повечето от тях това съвсем не бяха първите русалийски игри, но никога досега не се бяха отдалечавали толкова от Ходжиново. Мъжете предчувстваха, че става нещо сгранно и сега, когато бяха толкова близо и всички очакваха с нетърпение скорошната почивка, а може би пийване и хапване, бяха обзети от ентусиазъм по-бързо да стигнат до хана. За тяхно неудоволствие "кесиджията" пак се намеси. Те вече го проклинаха наум и вътре в себе си всеки беше взел решение, че това ще е последната му година с този водач.
– Вижте вляво! – каза водачът на русалиите.
Ибрахим също погледна. Там се виждаше пресен гроб с кръст върху него.
– Това е пресният гроб на Кара Тозю.
– Той е онзи дето беят го заклал като овца ли? – попитаха няколко мъже.
– Не! Не! – каза друг. – Не го заклал, с куршум го ударил. За жена било всичко – тези думи се чуха изпод една от маските. Колкото и да бе странно, всички маски започнаха да кимат ободрително и като че ли се съгласиха с това невярно твърдение.
– Всички знаеха кой беше Кара Тозю, никой не можеше да се мери с него по лютост! – продължи мъжът.
Отново всички мъже заклатиха глави. Ибрахим беше изумен с каква лекота всички се съгласяваха с неистината. Той не се стърпя и се намеси в разговора.
– Беят не живее ли сам? – каза той, а след малко иронично добави:
– И не беше ли малко старичък Кара Тозю да задява бейовите ханъми?
Ибрахим гледаше към самотния гроб и в този момент зад пресния гроб видя няколко други, също с кръстове, но вече буренясали. Те не се виждаха толкова ясно, но сърцето на Ибрахим трепна. Сърцето му се сви. Знаеше на кого бяха тези гробове. Цял живот се беше чудил дали са живи и кой от тях как бе посрещнал края си. Ако не му предстоеше среща с Яне, би захвърлил тежките дрехи и чанове и би се поклонил на гроба на баба си и дядо си, както и на майка си и баща си. Сега обаче не можеше да го направи.
В този момент "кесиджията", който вече сериозно дразнеше останалите русалии, каза:
– Знаете, че водата в Боляровия хан, тази, която вадят от бунара, не е хубава за пиене, затова да се отбием първо и да се освежим с чиста и прясна хладна водица. Ей тук Яне Кехая наскоро изгради аязмо, наречено на Свети Георги. Казват, че водата била хем целебна, хем давала сила, хем вкусна. Да се отбием, дружина!