Из: Доналд Фриър
От Средновековието до съвременността: Европа 1010–1810
(Лондон, „У. М. Лори & Ко“, 1963)
„… при това житните въстания в Корнуол са дребно вълнение в сравнение с размириците, които обхванали едно малко земеделско общество в Уест Хампшир през пролетта на 1092 година.
Историците отдавна търсят обяснение за съдбата на сър Алфред Хейс, господаря на Палмърстън, чието изчезване през 1092 година нарушило цялото феодално равновесие в неговото малко аграрно стопанство в Уест Хампшир…“ (стр. 45)
„… Най-загадъчният аспект от цялата история е, че ако Хейс е умрял внезапно (да речем от холера или от каквото е върлувало тогава по тези места), защо неговата смърт не е записана в регистъра на местната църква, както се прави винаги? Един толкова изтъкнат с бойните си подвизи воин и човек с такова обществено положение не може да не бъде вписан в регистъра. Тъжният факт е, че тъй като не било намерено тяло, не била вписана и смъртта.
Пишейки след изчезването на своя господар, абатът на Уест Хампшир отбелязва, че освен при наложителните военни походи сър Алфред никога не напускал Уест Хампшир и че в дните непосредствено преди изчезването си бил забелязан да си върши работата, както обикновено. Странно е, пише абатът, че тук имаме един човек, за който е записано, че е роден, но който официално никога не е умирал.
Като оставим настрана всички средновековни легенди за вещици и намеса на нечисти сили, фактите са доста ясни: през пролетта на 1092 година сър Алфред Хейс просто е изчезнал от лицето на земята.“ (стр. 46)
ПРОЛОГ
Ню Йорк
30 ноември, 02:01
Майк Фрейзър се притисна до черната стена на тунела и стисна клепачи. Мотрисата на метрото с тътен профучаваше пред него. Мръсотията и прахта, вдигнати от летящия влак, набодоха лицето му като стотици иглички. Болеше го, но той не обръщаше внимание. Беше почти стигнал.
И изведнъж, също толкова бързо, както се бе появил, влакът изчезна и гръмовният му тътен заглъхна в тъмнината на тунела. Фрейзър отвори очи. На фона на тъмната стена бялото на очите му беше единственото, което можеше да се види. Той изтупа мръсотията, която се беше набила по дрехите му. Черните му дрехи.
Беше два през нощта и докато останалата част от Ню Йорк спеше, Майк Фрейзър отиваше да поработи. Тихо и чевръсто той продължи пътя си в тунела на метрото, докато не намери това, което търсеше.
Стара дървена врата в стената на тунела, заключена с един-единствен катинар. На вратата пишеше:
Фрейзър огледа катинара. Неръждаема стомана, секретно заключване, чисто нов. След това провери пантите на вратата. Да, доста по-лесно.
Подпъхна лоста плътно зад пантите. Щрак.
Проверка на състоянието:
Инициализиране на програмните системи.
Служителите, отговорни за третия елемент,
Моля, потвърдете доставка.
Вратата се откачи от касата и увисна на катинара, после тихо падна в очакващите ръце на Фрейзър.
Той се взря във входа, окачи лоста на колана си и влезе.
По стените на подстанцията бяха разположени огромни четвъртити електромери. Дебели черни кабели се извиваха по тавана. В другия край имаше врата и Фрейзър тръгна право към нея.
Мина през подстанцията, тръгна по тесен, слабо осветен коридор и стигна до малка червена врата.
Тя се отвори лесно и когато погледна през нея, Фрейзър се усмихна.
Безкрайни редове лавици — всяка от пода до тавана — се простираха, докъдето поглед стига. Стари избледнели флуоресцентни лампи ограждаха пътеките, но светеше само всяка трета. Самите лампи бяха толкова стари, че тръбите им имаха жълтеникав цвят, а флуоресцентният им прах беше изпопадал отвътре. Бледата светлина придаваше на най-долния етаж на Нюйоркската градска библиотека малко призрачен вид.
Нюйоркската градска библиотека. Едновековен безмълвен храм на историята и познанието — а също така притежател на дванайсет чисто нови компютри Pentium, чиито хард дискове скоро щяха да се озоват в апартамента на Майк Фрейзър.
Фрейзър провери бравата.
Беше секретна.
От страната на подстанцията не се отваряше с ключ, но от страната на библиотеката — да. Автоматично затваряща се врата, проектирана да държи любопитните навън, но да не заключат случайно електротехниците вътре.
Фрейзър се замисли. Ако трябваше да бяга, нямаше да има време да я отключи.