„Това ще свърши работа“ — помисли си той, когато погледът му попадна върху най-близката лавица. После грабна първата книга, която му попадна, и я пъхна между вратата и касата.
След като се подсигури по този начин, Фрейзър забърза по най-близката пътека. Скоро малката червена врата с надпис ПОДСТАНЦИЯ — ВХОД ЗАБРАНЕН се виждаше само като малко правоъгълниче. Майк Фрейзър дори не забеляза това — той знаеше точно къде отива.
Тери Райън за пореден път си погледна часовника.
Беше 2:15 след полунощ. Четири минути, откакто бе погледнал за последен път. Райън въздъхна. Господи, времето течеше толкова бавно.
Проверка на състоянието:
Служителите, отговорни за третия елемент,
потвърждават завършване на доставката.
Райън разсеяно погледна през масивните витринни прозорци на входната зала на Нюйоркската градска библиотека. Навън беше пусто и безлюдно.
Той докосна пистолета на хълбока си и се засмя. Охрана в библиотека — библиотека, за бога! Но пък нямаше разлика в заплащането и докато това беше така, Тери Райън не го беше грижа какво го карат да пази.
Продължи да се разхожда из фоайето, като тихо си подсвиркваше.
Нещо изтропа и той замръзна.
И пак.
Райън затаи дъх. Шумът бе дошъл някъде отляво. Той извади пистолета си.
Скрит зад гише „Информация“, Майк Фрейзър тихо изруга, докато вдигаше отвертката си от земята. Надникна над гишето.
Нямаше никой отляво. Нито отдясно. Въздъхна с облекчение. Никой не беше…
— Стой!
Фрейзър рязко се извърна. Бързо прецени ситуацията. Охрана. Пистолет. Може би на около петнадесет, най-много двадесет метра. Нямаше голям избор.
— Казах: „Стой!“ — изкрещя Тери Райън.
Но крадецът вече беше побягнал. Райън се спусна след него.
Книгите по лавиците бяха само размазани цветове. Фрейзър тичаше стремглаво по тясната пътека. Сърцето му биеше лудо. И изведнъж видя вратата. И надписа: „СТЪЛБИ“
Хвърли се към стълбите, сграбчи парапета и се плъзна до първата площадка. Пазачът връхлетя след две секунди — вземаше стъпалата по три наведнъж.
Площадка след площадка Фрейзър летеше надолу по стълбите, като се придържаше за парапета и се плъзваше по него на всеки завой. Видя вратата в дъното. Скочи от последното стъпало и се засили към нея с пълна скорост. Вратата се отвори лесно — твърде лесно — и Фрейзър се просна по лице на твърдия дървен под.
Чу тежки стъпки да трополят по стъпалата зад него.
Посегна към най-близката лавица, за да се изправи, и усети пронизваща болка в дясната ръка. Китката му бе поела цялата тежест при падането и очевидно беше счупена.
Фрейзър стисна зъби и понечи да се изправи с помощта на здравата си ръка, и тъкмо бе успял да стане, когато чу:
— Не мърдай.
Гласът беше тих и уверен.
Фрейзър бавно се обърна.
На вратата зад него стоеше пазачът с пистолет, насочен към главата му.
Райън извади белезниците и ги хвърли на крадеца.
— Сложи ги.
Фрейзър затвори очи отвратен.
— Защо не си… — започна той.
И като озверяло животно се хвърли върху пазача.
Без дори да трепне, Райън вдигна пистолета и стреля във въздуха над главата му.
Изстрелът отекна в тишината на библиотеката.
Фрейзър се залепи на пода. Парченца бяла мазилка се посипаха по главата му.
Райън пристъпи напред, хвана още по-здраво пистолета и отново се прицели в главата на Фрейзър.
— Казах „Сложи ги.“ Значи, сло… — Райън извърна поглед наляво. — Какво е това?
Фрейзър също го чу.
И отново — същият зловещ звук.
Дълго, провлачено ръмжене. Като грухтене на прасе, но по-силно. Много по-силно.
— Какво е това, по дяволите? — попита и Фрейзър.
Бум! Силен, тъп звук.
Подът се разтресе.
— Какво е това? — повтори Фрейзър.
Отново „Бум!“
Двамата стояха вцепенени.
Райън погледна пътеката между рафтовете. Тя се простираше сякаш безкрайно и чезнеше в мрака.
Тишина.
Мъртва тишина.
Дървеният под бе застинал.
— Да се махаме! — изсъска Фрейзър.
— Шшшт!
— Тук има нещо! — възкликна Фрейзър.
Бум!
Подът отново се разклати.
Една книга падна на пода.
— Да се махаме! — извика Фрейзър.
Бум! Бум! Бум!
Още книги започнаха да падат от лавиците. Много книги.
Райън се наведе и сграбчи Фрейзър за яката.
— Млъкни, за бога! — прошепна той. — Каквото и да е това, то чува гласа ти. И ако не млъкнеш…
И внезапно спря и се взря във Фрейзър. Младият крадец се беше ококорил, долната му устна трепереше, лицето му бе ужасено.
Кръвта на Райън се смръзна.