Проверка на състоянието:
Електризацията започва след два часа.
Земно време: шести час следобед.
Суейн почука на вратата и надникна в стаята.
С изключение на едно бюро, поставено до прозореца, тя беше празна. На въртящ се стол зад него, с гръб към вратата, седеше широкоплещест мъж. Гледаше през прозореца, отпиваше от кафето си и като че ли се наслаждаваше на рядък момент тишина.
Суейн почука пак.
— Да, влезте — рече мъжът, без да се обръща.
Суейн се поколеба.
— Хм, детектив…
Капитан Хенри Диксън се завъртя на стола си.
— О, извинявайте, очаквах друг.
Той бързо стана, мина през стаята и се здрависа със Суейн.
— Как сте, доктор Суейн?
— Горе-долу — отвърна Суейн. — Имах малко време и реших да мина да свършим онази работа, ако е възможно.
Диксън ги заведе до бюрото си, бръкна в едно чекмедже и извади някаква папка.
— Разбира се, няма проблем. — Зарови в папката. — И без това няма да ни отнеме повече от няколко минути. Момент да го намеря.
Суейн и Холи зачакаха.
— Ето го — рече Диксън най-сетне и извади един лист. — Това са показанията ви в нощта на инцидента. Искаме да ги включим в доклада на отдела, но по закон не можем да го направим без вашето писмено съгласие. Имате ли нещо против?
— Не, разбира се.
— Добре тогава, ще ви прочета показанията, за да сме сигурни, че всичко е наред, след което ще ги подпишете и приключваме.
Проверка на състоянието:
Служителите от всяка система докладват готовност на телепортите.
Очакваме изпращане координатите на лабиринта.
Диксън седна и каза:
— Да започваме тогава. — Зачете показанията: — „Около 8:30 вечерта на 2 октомври 2000 година работех в приемната на спешното отделение на болницата «Сейнт Люк» в Ню Йорк. Бяха ме извикали за рентгенова консултация на полицай с огнестрелна рана. Направихме рентген, гръбначно изследване и скенер и тъкмо се бях върнал в спешното отделение със снимките, когато петима млади латиноамериканци, вероятно улична банда, влетяха през главния вход на спешното отделение и почнаха да стрелят.
Присъстващите в отделението се хвърлиха на пода. Вълната от куршуми помиташе всичко по пътя си.
Гангстерите закрещяха: «Намерете го и го убийте!» Двама от тях размахваха пушки, а останалите трима бяха с пистолети.“
Суейн мълчаливо слушаше. По-късно му бяха казали, че раненият полицай е от нравствения отдел на полицията. Работел под прикритие в Куинс с банда наркопласьори и бил разкрит при неуспешна акция на полицията. Бил ранен по време на операцията и гангстерите, вбесени от ролята му в удара, дошли да го довършат.
Диксън продължаваше да чете:
— „Когато петимата мъже нахлуха в болницата, аз бях точно пред стаята на ранения полицай. Цареше суматоха — крещяха хора, гърмяха пистолети и пушки — и аз се свих зад най-близкия ъгъл.
После изведнъж видях, че един от бандитите с пистолет се насочва към стаята на ранения полицай. Не знам защо го направих, но когато го видях как стига до вратата, отваря я, вижда полицая вътре и… се усмихва, скочих и го повалих на земята.
Претърколихме се през вратата и той ме удари с лакът в устата, при което ми сцепи устната и насочи пистолета си към мен.
Хванах китката му и тъкмо отместих пистолета встрани, когато дойде друг член на бандата.
Той вдигна пистолета си към мен, но без да пускам първия бандит, с другата си ръка ударих втория младеж по китката и той изпусна пистолета. След това го ударих в лицето и той изпадна в несвяст.
В този момент първият бандит натисна спусъка на пистолета си, макар че все още го държах за ръката, и куршумите надупчиха стените.
Блъснах го на пода, претърколихме се, сграбчих ръката му с пистолета — младежът продължаваше да стреля — и…
И изведнъж главата на младежа буквално експлодира.“
Суейн нямаше нужда да слуша Диксън повече. Картината бе пред очите му. Ясно си спомняше фонтана кръв, залял вратата. И усещаше как тялото на младежа се отпуска безжизнено в ръцете му.
Диксън продължаваше да чете показанията:
— „… щом видяха мъртвия си приятел, останалите членове на бандата побягнаха. Мисля, че тогава съм припаднал. Показанията са дадени на 3.10.2000, 1:55 след полунощ, подпис, доктор Стивън Суейн.“
Диксън вдигна поглед от листа.
Суейн въздъхна:
— Така е. Това са моите показания.
— Добре — Диксън му подаде листа. — Подпишете и приключваме, доктор Суейн. И, ако ми позволите, бих искал още веднъж от името на Нюйоркската полиция да ви изкажа благодарността си.