Проверка на състоянието:
0:14:38 до електризация.
Суейн хвърли поглед към микровълновата печка. Електронният часовник показваше 17:45.
Погледна Холи, настанила се удобно на педя пред телевизора. На екрана танцуваха някакви шарени човечета.
Суейн взе питието си, отиде в дневната и я попита:
— Какво гледаш?
— Покемоните — отвърна Холи, без да отмества поглед от екрана, като същевременно намери пипнешком пакета бисквити до себе си и си взе една.
— Интересно ли е?
Тя се извърна към него и сбръчка носле.
— Не. Мю не е в този епизод. Ще видя какво дават по другите канали.
— Чакай! — рече Суейн и взе дистанционното. — Спортът е на…
Каналът се смени и на екрана се появи говорителят:
— … Футбола. Феновете в столицата не бяха разочаровани, когато „Редскинс“ разгроми „Джайантс“ с 24 на 21 в един надхвърлил редовното време трилър. В същия час в Далас се играха…
Суейн затвори очи и се отпусна на стола:
— О, боже…
— Чу ли, татко? Вашингтон са победили. На дядо ще му хареса — нали живее във Вашингтон.
Суейн тихо се разсмя:
— Да, скъпа, чух, чух.
Проверка на състоянието:
Служителите, отговорни за земния участник,
изчакайте специални инструкции за телепортирането.
Пол Хокинс се разхождаше безцелно из фоайето на библиотеката.
Стъпките му глухо отекваха в застиналата тишина.
Залата беше огромна и като се вземеше предвид ограденият с парапет балкон, който обикаляше долния етаж под формата на подкова, таванът всъщност се извисяваше над два етажа. В сумрака на падащия здрач залата изглеждаше почти като пещера.
В полумрака се извисяваха триметрови лавици с книги. С падането на нощта, освен от ярката бяла светлина, идваща откъм гише „Информация“, където Паркър седеше и четеше някаква латинска книга, която била чела в училище, огромната зала се осветяваше единствено от косата синкава светлина на уличните лампи.
Проверка на състоянието:
0:03:04 до електризация.
Служителите от телепорта в готовност.
„Господи, тук е ужасно тихо“ — помисли си той.
Проверка на състоянието:
0:01:41 до електризация.
Проверка на състоянието:
Служителите на Земята,
потвърдете получаването на специалните инструкции.
Останете в готовност.
Телефонът отново иззвъня. Холи скочи от пода и грабна слушалката.
— Ало, Холи Суейн на телефона — каза тя. — Да, тук е.
После опря слушалката до гърдите си и извика с пълно гърло:
— Таткооо! Търсят те!
Суейн излезе от спалнята в дъното на коридора с висящ на дънките колан, чиста риза, която тъкмо закопчаваше, и още влажна от душа коса.
— Трябва ли целият квартал да разбере, че ме търсят по телефона? — рече той привидно сърдито и взе слушалката.
Холи сви рамене и тръгна с танцова стъпка към хладилника.
— Ало? — каза Суейн.
— Пак съм аз. — Беше Уилсън.
Суейн погледна часовника на микровълновата.
— Какво става? Къде си? Почти шест е.
— Още съм вкъщи.
Проверка на състоянието:
0:00:46 до електризация.
— Вкъщи ли?
— Колата пак не ще да запали — рече Уилсън покрусен.
Суейн само се разсмя.
Хокинс скучаеше.
За да се разсее, отиде до централното стълбище на библиотеката и светна тежкото полицейско фенерче. Белите мраморни стълби, оградени от двете страни с масивен дъбов парапет, се виеха на широка спирала, чезнеща в мрака.
Хокинс кимна. Трябваше да им се признае на тези стари сгради, че са здраво построени.
Проверка на състоянието:
0:00:15 до електризация.
Паркър стана, огледа лениво залата и подвикна:
— Какво правиш?
— Нищо. Разглеждам.
Проверка на състоянието:
0:00:09 до електризация.
Готовност.
Паркър отиде при Хокинс. Той стоеше до стълбището с фенерчето в ръка и се взираше нагоре.
:06
Тя застана до него.
— Хубава сграда — отбеляза Хокинс.
— Да — съгласи се Паркър. — Хубава е.
:04
:03
:02
:01
Готовност…
Електризация инициализирана.
Яркосини искри облизаха главния вход на библиотеката. Синя електрическа дъга прескочи между огромните стъклени врати, съскащи електрически езици обърнаха касата.