— Страхувам се, че не съм в състояние да изпълня молбата ви — заяви главнокомандващият.
— Мнозина считат, че беше грешка да поверим Последната Битка на военните — сурово произнесе свещеникът.
— Извинете — възрази Фетерър, — но според мен това са пораженчески брътвежи. С ваше разрешение… — той посочи вратата и свещеникът излезе.
— Ох, тия цивилни ще ме побъркат — въздъхна с облекчение главнокомандващият. — И така, господа, готови ли са войските ви?
— Готови сме да се сражаваме за Него! — звънко произнесе генерал Макфий. — Гарантирам за всеки механичен войник под мое командване. Металът им блести, релетата са нови, акумулаторите са заредени. Те буквално ще се хвърлят в боя.
Генерал Онгин докладва:
— Наземните сили са готови, сър!
— Въздушните сили са готови, сър! — обади се и генерал Дел.
— Отлично! — заключи Фетерър. — Всичко е готово. Обезпечили сме телевизионно предаване за цялото земно кълбо. Никой, дори и най-бедният, няма да бъде лишен от зрелището на Последната Битка.
— А след това?… — започна генерал Онгин и млъкна, гледайки Фетерър.
Главнокомандващият се намръщи. Не знаеше какво трябва да стане след боя. С това би трябвало да се заемат религиозните учреждения.
— Вероятно ще бъде организиран тържествен парад или нещо от този род — отговори той.
— Имате предвид, че ще бъдем представени пред… Него? — попита генерал Дел.
— Не знам точно, но е много вероятно. Нали все пак… Разбирате какво искам да кажа.
— А как трябва да сме облечени? — попита генерал Макфий. — Каква униформа се носи в такива случаи?
— Какво носят ангелите? — обърна се Фетерър към Онгин.
— Не знам.
— Може би бели одежди? — предположи генерал Дел.
— Не! — твърдо отговори Фетерър. — Ще облечем парадните униформи, но без ордени.
Генералите се съгласиха, че това е най-подходящо.
Настъпи времето на Армагедон.
С великолепно бойно снаряжение силите на Ада напредваха през пустинята. Свиреха адски флейти, думкаха кухи барабани, окуражавайки призрачното войнство. Автоматичните танкове на генерал Макфий се хвърлиха към сатанинските редици, вдигайки облаци пясък зад себе си. В този момент се извисиха автоматичните бомбардировачи на генерал Дел и изсипаха тонове бомби върху загиналите души. Фетерър моментално изпрати своята роботизирана кавалерия в сърцето на битката. Сред този хаос се включи в боя и пехотата на генерал Онгин. Металът направи всичко, което можеше да направи.
Адските орди се врязаха в стройните редици, разделяйки танкове и пехота. Автоматите умираха, защитавайки всяка песъчинка. Бомбардировачите на Дел се сгромолясваха под ударите на Падналите ангели. Тях ги предвождаше Мархозий, чиито драконови крила завихряха въздуха и създаваха тайфуни.
Крехка верига роботи удържаше натиска на гигантските зли духове, които ги разчленяваха пред ужасените погледи на телевизионните зрители по целия свят. Роботите се биеха като истински мъже, като герои, опитвайки се да отблъснат силите на Злото.
Астаот изкрещя някаква заповед и Бегемот тръгна в атака. Велиал, начело на дяволите, се нахвърли върху разколебания фланг на Фетерър. Металът скърцаше, електроните виеха в агония, неспособни да понесат такова натоварване.
Генерал Фетерър с трепереща ръка изтри потното си чело, но все така спокойно и хладнокръвно отдаваше заповеди кои копчета да се натиснат и кои ръчки да се дръпнат. И великолепната армия оправда очакванията му. Безнадеждно повредените роботи ставаха на крака и продължаваха да се сражават. Разбити, съкрушени, разчленени от виещите дяволи, те не отстъпваха от позициите си. Ветераните от Пети корпус се впуснаха в контраатака и вражеските сили побягнаха.
На хиляда и петстотин километра зад фронтовата линия генералите ръководеха сражението.
— Битката е спечелена — прошепна върховният главнокомандващ и се отдръпна от монитора. — Поздравявам ви, господа!
Останалите генерали уморено се усмихнаха в отговор. Погледнаха се и изпуснаха радостни въздишки. Армагедон бе спечелен и силите на Сатаната бяха победени.
Но на телевизионните екрани ставаше нещо.
— Какво! Та това е… Това е… — започна генерал Макфий и млъкна.
В това време по бойното поле, между купищата изтърбушен и раздробен метал, шестваше Благодатта.
Генералите мълчаха.
Благодатта докосна един раздробен робот.
И в миг роботите по цялата димяща пустиня се разшаваха. Сбръчкани, обгорени, разтопени парчета метал ставаха като нови.