— Младежки ентусиазъм. Нищо не излезе.
— Така ли? — Джоуранъм се озърна наоколо с вид на приятно изненадан. — Само че ето ви тук, декан на Математическия факултет в един от най-големите университети на Трантор, а доколкото знам, сте едва на четиридесет. Аз, между другото, съм на четиридесет и две, тъй че изобщо не ви считам за много стар. Трябва да сте твърде компетентен математик, за да заемате тоя пост.
Селдън сви рамене:
— Не бих се осмелил аз да преценявам това.
— Или пък трябва да имате могъщи приятели.
— Всички ние бихме желали да имаме могъщи приятели, господин Джоуранъм, но ми се струва, че при мен няма да намерите нито един. Университетските професори рядко имат такива или дори, както си мисля понякога, каквито и да било приятели — и той се усмихна.
Усмихна се и Джоуранъм:
— Не смятате ли, че Императорът е могъщ приятел, професор Селдън?
— Разбира се, че така смятам, ала какво общо има това с мен?
— Останах с впечатлението, че Императорът е ваш приятел.
— Сигурен съм, че архивите ще покажат, господин Джоуранъм, че съм имал аудиенция при Негово императорско величество преди осем години. Тя продължи час или малко по-кратко и аз не забелязах голяма дружелюбност у домакина. Нито пък оттогава съм говорил с него — даже не съм го виждал, с изключение, разбира се, по холовизията.
— Но, професоре, не е нужно да виждате или да говорите с Императора, за да ви бъде той могъщ приятел. Достатъчно е да се виждате или да говорите с Демерцел, Първия министър на Империята. Демерцел е ваш защитник и по тази причина можем спокойно да кажем същото и за Императора.
— Намерили ли сте някъде в архивите предполагаемата протекция на Първия министър Демерцел? Намерили ли сте изобщо нещо в архивите, откъдето да можете да съдите за подобна протекция?
— Защо да ровя из архивите, когато връзката между вас двамата е добре известна? Вие знаете за нея и аз знам. Хайде да приемем това за дадено и да продължим. И моля ви — гостът вдигна ръце, — не си правете труд да отричате чистосърдечно. Само ще си загубим времето.
— Всъщност — рече Селдън — нека ви попитам: защо си мислите, че той ще вземе да ме закриля? По каква причина?
— Професоре! Нима искате да ме обидите, като се преструвате, че съм чудовищно наивен? Споменах за вашата психоистория, която Демерцел желае.
— А аз ви казах, че това беше една младежка недискретност и от нея нищо не излезе.
— Можете много неща да ми разправяте, професоре, но няма да ме заставите да приема онова, което ми казвате. Ще бъда откровен. Четох вашия доклад в оригинал и се опитах да го проумея с помощта на неколцина математици от моя персонал. Те твърдят, че идеите ви са щури и съвършено невъзможни…
— Напълно съм съгласен с тях — рече Селдън.
— Само че аз имам усещането, че Демерцел очаква тези идеи да се разработят и вкарат в действие. А както той може да чака, така мога и аз. Ще бъде по-полезно за вас, професор Селдън.
— Защо?
— Защото Демерцел няма да се удържи още дълго на своя пост. Общественото мнение постепенно се обръща срещу него. Може би щом Императорът се измори от един непопулярен Първи министър, заплашващ да повлече и трона при падането си, ще му намери заместник. Може дори императорската прищявка да падне върху мен, бедния. А вие все още се нуждаете от закрилник, от човек, който ще ви осигури да работите на спокойствие с достатъчно средства за всичко необходимо като оборудване и помощници.
— И вие ли ще бъдете този закрилник?
— Разбира се — и по същата причина както Демерцел. Искам успешна психоисторическа техника, за да мога да управлявам Империята по-ефикасно.
Селдън кимна замислен, изчака малко и рече:
— Но в такъв случай, господин Джоуранъм, защо да се безпокоя за това? Аз съм беден учен, водя тих живот, изпъстрен със странични математически и педагогически дейности. Казвате, че Демерцел е моят настоящ, а вие ще бъдете бъдещият ми закрилник. Тогава мога тихо да си върша работата. Вие с Първия министър си се борете. Който и да надделее, аз пак ще имам закрила — или поне вие тъй твърдите.
Постоянната усмивка на Джоуранъм сякаш поизбледня. От своя страна Намарти обърна мрачното си лице към него и се накани да каже нещо, ала ръката на Джоуранъм леко помръдна и Намарти само се закашля, без да се намесва.
Ласкин Джоуранъм попита:
— Доктор Селдън, вие патриот ли сте?
— Да, защо? Империята е дала на човечеството хилядолетия мир — преди всичко мир, естествено — и е способствала за постоянния напредък.
— Точно така, обаче през последните един-два века напредъкът е по-слаб.