— Да, деди — кимна внучката, обаче това не прозвуча съвсем убедително. — Но утре… ако и утре нищо не чуем… ние ще трябва да… да…
— Уонда, какво можем да направим, освен да чакаме? — попита благо Хари.
Тя се обърна и излезе — тежките й грижи личаха по прегърбените й рамене. Професорът я изгледа как си отива и накрая даде път на собствените си тревоги.
Бяха изминали три дни от холограмната връзка с Рейч и оттогава — нищичко. Днес главнокомандващият флотата на Анакреон отрече изобщо да е чувал за кораб с името „Аркадия VII“.
Преди това Хари се беше опитал да се свърже с Рейч на Сантани, ала нямаше никакви комуникационни лъчи. Изглеждаше така, сякаш Сантани и хиперкорабът се бяха откъснали от Галактическата империя, както листче се откъсва от цвете.
Селдън знаеше какво трябва да прави сега. Империята може и да бе рухнала, но все още я имаше. Ако бъдеше правилно насочена, мощта й пак би могла да стане страшна. И той установи спешна връзка с Император Агис XIV.
29
— Каква изненада! Моят приятел Хари! — образът на Агис се усмихна от холоекрана на Селдън. — Радвам се да си поговорим, въпреки че ти обикновено ме молиш за по-официална лична аудиенция. Хайде, възбуждаш интереса ми. Защо е тази бърза връзка?
— Сир — започна Хари, — моят син Рейч, жена му и дъщеря му живеят на Сантани.
— А, Сантани — повтори Императорът и усмивката му угасна. — Банда заблудени нещастници, ако аз въобще…
— Сир, умолявам те — прекъсна го Селдън, изненадвайки и владетеля, и себе си със скандално нарушаване на протокола. — Синът ми успя да качи Манела и Белис на хиперкораба „Аркадия VII“, който се отправи към Анакреон. Той обаче трябваше да остане на Сантани. Това беше преди три дни. Корабът не се е приземил на Анакреон, а Рейч, изглежда, е изчезнал. Моите обаждания не дадоха резултат, пък и комуникационните лъчи напоследък са спрени. Моля те, сир, можеш ли да ми помогнеш?
— Хари, както знаеш, официално всички връзки между Сантани и Трантор са прекъснати. Но аз все още съм запазил известно влияние в определени сантански райони. Имам предвид, че там още се намират хора, които са ми предани и които засега не са разкрити. Въпреки че няма начин да се свържа пряко с някой от моите тайни агенти в този свят, мога да споделя с теб всички съобщения, дето получавам оттам. Разбира се, те са строго поверителни, ала като се вземат предвид положението ти в момента и нашето приятелство, ще ти дам достъп до ония откъси, които биха те заинтересували. Очаквам друго съобщение след час. Ако искаш, щом го получа, ще ти се обадя. Междувременно ще накарам един от помощниците си да прегледа всичката информация от Сантани, дошла през последните три дни, за нещо, свързано с Рейч, Манела или Белис Селдън.
— Благодаря, сир. Най-покорно благодаря — и Хари наведе глава, докато изображението на Императора изчезна от холоекрана.
Шестдесет минути по-късно Хари Селдън все още седеше на бюрото си и чакаше да му се обади Агис. Последният час бе един от най-тежките в живота му, може би вторият подобен след унищожението на Дорс.
Незнанието на нещата го изтощаваше. Той беше направил кариера с познаване на бъдещето и на настоящето. А сега не знаеше нищо за тримата най-скъпи за него хора.
Холоекранът тихо избръмча и в отговор Селдън натисна някакъв бутон. Появи се Агис XIV.
— Хари… — започна Императорът. От мекия му тъжен глас и от бавния говор професорът разбра, че това обаждане носи лоши новини.
— Синът ми? — преглътна Хари.
— Да — отвърна другият. — Рейч е бил убит днес сутринта при бомбардировка на Сантанския университет. Научих от мои източници, че той е бил информиран за наближаващото нападение, но е отказал да напусне поста си. Виждаш ли, много от бунтовниците са студенти и Рейч е мислил, че ако те знаят, че преподавателят им е все още там, никога не биха… Уви, омразата е надвила разума. Нали разбираш, университетът е имперски. Нещастниците смятат, че трябва да разрушат всичко имперско, преди да започнат да градят наново. Глупаци! Защо… — и тук Агис спря, сякаш изведнъж осъзна, че Селдън не се интересува от Сантанския университет или от плановете на бунтовниците, най-малкото не точно сега. — Хари, ако от това ще се почувстваш по-добре, запомни, че твоят син умря в защита на знанието. Рейч се бори и загина не за Империята, а за самото човечество.