— Аз ви познавам. Вие сте телохранителят на дядо, Стетин Палвър, нали?
— Да, точно така, госпожице Селдън — отвърна мъжът и страните му леко порозовяха, сякаш бе особено радостен, че такова хубаво момиче му обръща внимание. — Госпожице Селдън, бих желал да поговоря с вас за дядо ви. Много се безпокоя за него. Ние трябва да предприемем нещо.
— Какво да предприемем, господин Палвър? Аз съм объркана. Откакто моят баща… умря — тя тежко преглътна, като че ли й беше трудно да говори, — а майка ми й сестра ми изчезнаха, единственото, което мога да направя, е да го изкарам от леглото сутрин. Пък и да ви кажа истината, всичко това засегна твърде дълбоко и мен. Нали ме разбирате? — Уонда го погледна в очите и намери потвърждение в погледа му.
— Госпожице — произнесе меко Стетин Палвър, — ужасно съжалявам за вашата загуба. Но вие и професор Селдън сте живи и трябва да подновите работата си по психоисторията. Професорът, изглежда, се е отказал Аз се надявах, че вие… че ние… бихме могли да предложим някаква идея, която да му вдъхне отново увереност. Разбирате ли, нещо, заради което той да продължи.
„О, господин Палвър — рече си Уонда, — може би дядо е прав. Аз се чудя дали наистина има някаква причина да се продължава.“ Но на него му каза:
— Жалко, господине. Нищо не мога да измисля — тя посочи към земята с мотиката си. — А сега, както виждате, трябва да се върна към тези досадни плевели.
— Не смятам, че дядо ви е прав. Убеден съм, че действително има причина да се продължи. Ние просто сме длъжни да я открием.
Думите му силно я поразиха. Как беше разгадал мислите й? Освен ако…
— Вие можете да четете чужди мисли, нали? — попита Уонда и затаи дъх, сякаш се страхуваше от отговора на Палвър.
— Да, мога — отвърна младият мъж. — Предполагам, че винаги съм можел. Най-малкото не си спомням да не съм го правил. През повечето време дори не си давам ясно сметка за това… чисто и просто зная какво хората мислят или са си мислили. Понякога — продължи той, окуражен от разбирането, което се излъчваше от Уонда — възприемам светкавични съобщения от някого. Контактът обаче се получава, когато съм сред много хора, и аз не успявам да открия кой е този човек. Но зная, че съществуват и други като мен… като нас.
Момичето развълнувано грабна Палвър за ръката; мотиката падна забравена на земята:
— Представяш ли си какво означава това за дядо, за психоисторията? Само единият от нас може да направи толкова много, а двамата заедно…
Уонда тръгна към Факултета по психоистория, оставяйки мъжа на пътечката с чакъла. Спря се почти на входа на сградата и се обърна. „Елате, господин Палвър, трябва да съобщим на дядо ми“ — рече тя, без да отваря устата си. „Да, предполагам, че трябва“ — отговори по същия начин Стетин Палвър и отиде при нея.
31
— Скъпа, да не искаш да кажеш, че съм търсил на длъж и шир по Трантор човек с твоите възможности, а се оказва, че през последните няколко месеца той е бил тук с нас и ние не сме го знаели? — попита недоверчиво Селдън. Професорът дремеше в солариума, когато Уонда и Палвър внезапно го събудиха, за да му съобщят удивителната новина.
— Да, деди. Само си помисли. Аз никога не съм имала случай да се срещна със Стетин. Ти прекарваш с него времето, докато не работиш над Проекта, а аз предимно стоя затворена в кабинета и изследвам първичния радиант. Кога бихме могли да се срещнем? Всъщност единственият път, когато пътищата ни се кръстосаха, даде резултати с голямо значение.
— Кога стана това? — въздъхна Селдън, напрягайки паметта си.
— На последното изслушване на свидетелите пред съдийката Ли — отговори веднага Уонда. — Спомняш ли си свидетеля, който се закле, че ти и Стетин сте нападнали онези трима хлапаци? Помниш ли как се разплака и каза истината… изглежда, без той самият да знае защо. Стетин и аз сме действали комбинирано. И двамата сме натискали Риъл Невас да си признае всичко. Първоначално момъкът беше много непоколебим в своите твърдения. Съмнявам се дали само единият от нас би могъл да го принуди. Но двамата заедно… — тя погледна крадешком и срамежливо Палвър, който стоеше настрана. — Да, нашата сила е страшна!
Хари Селдън я изслуша и понечи да каже нещо, обаче Уонда продължи:
— Всъщност ние имаме план да прекараме следобеда в изпробване на способността ни да четем мисли — поотделно и съвместно. От малкото, което узнахме досега, изглежда, че силата на Стетин е мъничко по-слаба от моята… той вероятно е петица по личната ми скала. Но неговото пет, събрано с моето седем, прави дванайсет! Само си представи, деди! Страхотно е!