— И намери ли нещо, което да си струва кредитите?
— Така мисля. Знаеш ли, Джоуранъм непрекъснато разправя разни историйки, за да наложи възгледите си, историйки, които били легенди от родната му планета Нишая. Те му вършат добра работа на Трантор, защото го характеризират като човек от народа, закърмен с доморасла философия. Речите му са набъкани с такива историйки. Това го прави да изглежда, че е от някой малък свят, че е израснал в някоя изолирана ферма, заобиколена от дивата природа. На хората, особено на транторианците, туй им харесва. Те по-скоро биха умрели, отколкото да се заклещят сред подобна природа, но въпреки всичко си мечтаят за нея.
— И какво следва от цялата работа?
— Странното е, че нито една от историйките не беше известна на човека от Нишая, с когото се свързах.
— Това няма значение, Хари. Планетата може да малка, обаче все пак си е планета. Онова, което се разправя в родния сектор на Джоуранъм, едва ли е популярно там, откъдето е твоят чиновник.
— Не, не. Приказките в един или друг вариант обикновено са еднакви навсякъде. Остави това, доста трудно го разбирах — говореше стандартен галактически с много силен акцент. После приказвах с още неколцина от планетата просто за да проверя — всички имаха същия акцент.
— И какво толкова?
— Джоуранъм няма акцент. Той говори съвсем правилен транторски. Всъщност говори значително по-чисто от мен. Аз наблягам по хеликонски на „р“, той — не. Според архивите е пристигнал на Трантор когато е бил деветнадесетгодишен. Мисля, че не е възможно да прекараш първите деветнадесет години от живота си, като използваш тоя варварски нишайски вариант на стандартния галактически, а сетне да дойдеш на Трантор и да престанеш да го говориш. Колкото и време да е бил тук, все щеше да остане някаква следа от акцента му — виж само как Рейч понякога започва да приказва като далянец.
— И какво заключение направи от всичко това?
— Заключението — цяла вечер седя и вадя заключения подобно дедуктивна машина, — че този Джоуранъм изобщо не е дошъл от Нишая. Всъщност смятам, че е избрал Нишая за място, откъдето да претендира, че е дошъл, просто защото тя е такова затънтено кътче, толкова встрани, че никой не би си помислил да го провери. Трябва здравата да е потърсил с компютъра, докато намери подходящ свят, за който най-трудно ще го пипнат в лъжа.
— Звучи несериозно, Хари. Защо ще се преструва, че е от свят, откъдето не е? За целта са нужни сума ти фалшификации на архиви.
— И вероятно така е постъпил. Сигурно има достатъчно последователи в гражданските служби, та да може да го стори. Навярно никой друг не е правил подобни фалшификации, а всичките му последователи са прекалено големи фанатици, за да се разприказват по въпроса.
— Но защо все пак?
— Защото, както подозирам, Джоуранъм не иска хората да знаят откъде е всъщност.
— Защо да не знаят? Всички светове в Империята са равни — и по закон, и според обичайното право.
— Това сега го чувам. В реалния живот тези високоидеалистични теории никога не действат.
— Тогава откъде е дошъл? Имаш ли изобщо някаква идея?
— Да. Което ни връща към въпроса за косата.
— Какво за косата?
— Седях си там с Джоуранъм, зяпах го и усещах неловкост, без да знам защо. Най-накрая проумях, че косата му ме кара да се чувствам така. В нея имаше нещо — жизненост, блясък… перфектност, каквато досега не бях виждал. И тогава разбрах. Косата му е изкуствена и внимателно отгледана върху скалп, които би трябвало да бъде избавен от такива работи.
— Би трябвало да бъде? — очите на Дорс се присвиха. Ясно беше, че тя изведнъж е схванала. — Да нямаш предвид…
— Да, това имам предвид. Той е от същия онзи живеещ с миналото си, просмукан от митологията транторски сектор Микоген. Ето какво се е опитал да скрие.
10
Дорс Венабили хладнокръвно обмисли въпроса. Това бе единственият начин, по който можеше да мисли — хладнокръвно. Горещите емоции не й бяха по вкуса.
Тя затвори, очи, за да се съсредоточи. Бяха изминали осем години, откакто с Хари посетиха Микоген, а и тогава не стояха дълго. Освен храната там имаше малко неща за харесване.
Картината започна да се оформя. Суровото, пуританско, мъжко общество; наблягането на миналото; пълното отстраняване на окосмяването — болезнена процедура, самоналожена преднамерено, за да ги направи различни, така че „да знаят кои са“; легендите им; техните спомени (или измислици) за времето, когато са управлявали Галактиката, когато са удължавали живота си, когато са съществували роботи.
Дорс отвори очи и каза:
— Хари, защо?