— Знаеш, че не си обикновен Първи министър, Данил. Ти трябва да останеш на власт, докато психоисторията бъде разработена. Не ми се усмихвай, така е. Когато преди осем години се срещнахме за пръв път, ми каза, че Империята е в състояние на разлагане и упадък. Да не би да си променил мнението си?
— Не, разбира се, че не.
— Всъщност сега упадъкът е още по-явен, нали?
— Да, въпреки че се стремя да го предотвратя.
— И какво ще стане, ако те няма? Джоуранъм настройва Империята срещу теб.
— Трантор, Хари, Трантор. Външните светове са стабилни и засега достатъчно умиротворени от деянията ми, макар икономиката да запада и търговията да намалява.
— Само че важен е именно Трантор. Трантор — имперският свят, на който живеем, столицата на Империята, ядрото, административният център — той може да те събори. Няма да удържиш поста си, ако Трантор каже „не“.
— Съгласен съм.
— Ако си отидеш, кой ще се грижи за Външните светове и какво ще попречи на упадъка да се ускори, а Империята бързо да изпадне в анархия?
— Действително има такава вероятност.
— Следователно трябва да направиш нещо по въпроса. Юго е убеден, че ти си в страхотна опасност и не можеш да задържиш своя пост. Интуицията му подсказвала така. Дорс твърди същото и го обяснява чрез терминологията на Трите закона на… на…
— Роботиката — вметна Демерцел.
— Младият Рейч изглежда повлиян от доктрините на Джоуранъм — нали разбираш, той е от Дал. А аз, аз не съм сигурен, тъй че дойдох при теб, предполагам, за утеха. Кажи ми, че напълно владееш положението.
— Ако беше истина, щях да ти кажа, обаче не мога да ти предложа утеха. Аз съм в опасност.
— Нищо ли не предприемаш?
— Не, върша сума ти работи, за да сдържам недоволството и да притъпя нападките на Джоуранъм. Ако не го правех, може би вече щяха да ме изхвърлят. Само че онова, което правя, не е достатъчно.
Селдън се поколеба. Накрая произнесе:
— Смятам, че Джоуранъм всъщност е микогенец.
— Така ли?
— Това е мое мнение. Помислих си, че можем да го използваме срещу него, но се колебая да развържа силите на тесногръдието.
— Мъдро постъпваш, като се колебаеш. Могат да бъдат направени много неща, които имат нежелани странични ефекти. Слушай, Хари, аз не се боя, че ще напусна поста си — стига да се намери приемник, който ще продължи да спазва използваните от мен принципи за максимално задържане на упадъка. От друга страна, според мен ще бъде фатално, ако ме наследи не друг, а самият Джоуранъм.
— Тогава всичко, което можем да сторим, за да го спрем, ще ни свърши работа.
— Не съвсем. Империята може да изпадне в анархия, дори ако Джоуранъм бъде унищожен, а аз остана. Следователно не трябва да върша каквото и да било, което да провали Джоуранъм и да ми даде възможност да остана, ако с това ще предизвикам падането на Империята. Все още не съм успял да измисля нищо, дето със сигурност ще срине Джоуранъм и също тъй сигурно ще предотврати анархията.
— Минимализъм — прошепна Селдън.
— Моля?
— Дорс ми обясни, че си обвързан от минимализма.
— Така си е.
— Тогава моята среща с теб е провал, Данил.
— Искаш да кажеш, че си дошъл да получиш утеха, а не си я получил?
— Страхувам се, че е тъй.
— Но аз пожелах да се срещнем, защото също търсех утеха.
— От мен?
— От психоисторията. Тя би могла да посочи вероятен излаз към безопасността, който аз не смогвам да видя.
Селдън тежко въздъхна:
— Данил, психоисторията още не е дотолкова развита.
Първият министър го погледна мрачно:
— Имаше осем години на разположение, Хари.
— Може да са осем, може да са осемстотин и пак да не бъде развита достатъчно. Проблемът е необозрим.
— Не очаквам техниката да е перфектна, но навярно си нахвърлял някакъв скелет или принцип, който да използваш като указание. Далеч от идеалното може би, ала по-добро от обикновеното налучкване.
— Не повече, отколкото преди осем години — тъжно рече Селдън. — Та ето до какво се свеждат нещата. Ти трябва да останеш на власт, а Джоуранъм трябва да бъде провален по такъв начин, че стабилността на Империята да се поддържа, колкото е възможно по-дълго време, и аз да имам реални шансове да разработя психоисторията. Това обаче няма как да бъде сторено, преди първо да съм се справил с психоисторията. Така ли е?
— Така изглежда, Хари.
— Тогава ние се въртим в порочен кръг и Империята ще бъде разрушена.