Выбрать главу

— Освен ако не се случи нещо непредвидено. Освен ако ти не направиш тъй, че да се случи нещо непредвидено.

— Аз? Данил, как бих могъл да го сторя без психоисторията?

— Не знам, Хари.

И отчаян, Селдън се надигна да си ходи.

12

Дни наред след това Хари Селдън пренебрегваше своите служебни задължения, за да използва компютъра си в режим на пресяване на новини.

Малко компютри бяха способни да се справят с всекидневната информация от двадесет и петте милиона свята. Няколко от тях бяха абсолютно необходими в Имперския генерален щаб. Някои от по-големите столици на Външните светове също притежаваха такива машини, макар повечето да се задоволяваха със субетерната връзка с Централните новини на Трантор.

Един компютър във важен математически факултет би могъл, ако е достатъчно съвременен, да бъде модифициран като независим източник на новини и Селдън се беше погрижил да модифицира своя. В края на краищата туй бе нужно за психоисторическите му изследвания, въпреки че способностите на компютъра бяха приписани на други, значително по-благовидни причини.

В идеалния случай тази машина трябваше да съобщава за всичко извънредно във всеки от световете на Империята. Щеше да се появи една кодирана и ненатрапчива светлинка и Селдън лесно би успял да я проследи. Светлинката се мяркаше от дъжд на вятър, защото дефиницията за „извънредно събитие“ бе твърде строга и боравеше с редки и едромащабни резки промени.

При липса на подобен компютър човек можеше да се обажда на разни светове в случаен порядък — естествено не на всичките двадесет и пет милиона, ами на няколко дузини. Това беше потискащо и дори затъпяващо задължение, понеже нямаше свят, където всяко денонощие да не стават относително дребни катастрофи. Тук вулканично изригване, там наводнение, нейде другаде икономически катаклизъм от един или друг род и, разбира се, бунтове. През последните хиляда години не бе минал и ден без бунтове по някакъв повод на стотина (че и отгоре) различни светове.

То се знае, такива факти не се взимаха под внимание. Човек не биваше да се тревожи за бунтовниците повече, отколкото за вулканичните изригвания, след като на населените светове и двете представляваха постоянни величини. Виж, ако някога се случеше отникъде да не съобщят за бунт, това би могло да бъде показателно за нещо тъй необичайно, че да предизвика най-голяма загриженост.

Селдън не можеше да се застави да изпита загриженост. При всичките им безредици и несполуки Външните светове напомняха огромен океан в безбурно пладне — с леко вълнение и дребни надигания, но нищо друго. В общата ситуация през последните осем, че и осемдесет години той не успяваше да открие никакво свидетелство, което ясно да подсказва за упадък. Обаче Демерцел (в отсъствието на Демерцел Селдън не смогваше вече да мисли за него като за Данил) твърдеше, че упадъкът продължава, а Първият министър най-редовно държеше ръка върху пулса на Империята по начин, който Хари Селдън не можеше да дублира. И това щеше да продължи до деня, когато би имал на свое разположение водещата сила на психоисторията.

Възможно бе упадъкът да е толкова малък, че да остане незабележим до момента на някаква критична точка — подобно на жилище, което бавно се износва и се разпада без видими признаци, докато някоя нощ не рухне покривът.

Проблемът беше кога ще рухне покривът и Селдън нямаше отговор.

От време на време той проверяваше самия Трантор. Тук новините винаги бяха значително по-съществени. От една страна, Трантор с неговите четиридесет милиарда бе най-гъсто населеният свят. От друга, осемстотинте му сектора образуваха истинска миниимперия. От трета, тука трябваше да се проследяват дългите вериги на управленските функции и делата на императорското семейство.

Онова обаче, което се наби в очите на Селдън, беше секторът Дал. При изборите за Съвет на Дал бяха утвърдени петима от поддръжниците на Джоуранъм. Съгласно коментара за пръв път се случваше хората на Ласкин Джоуранъм да влязат в секторен съвет.

Изненада нямаше. Ако изобщо можеше да се говори за крепост на джоуранъмитите, това бе Дал, но Селдън сметна, че събитието е тревожен показател за напредъка на демагога. Поръча микрочип на тази тема и вечерта го отнесе у дома си.

Когато професорът пристигна, Рейч откъсна поглед от компютъра и очевидно се почувства задължен да даде обяснения:

— Помагам на мама за някои материали, от които има нужда.

— А какво става със собствената ти работа?

— Свърших я, татко. Всичката я свърших.

— Добре. Виж това — Хари показа на Рейч чипа в ръката си, преди да го пъхне в микропроектора.