Рейч погледна списъка на новините, който увисна във въздуха пред очите му, и кимна:
— Да, знам.
— Знаеш?
— Ами да. Аз обикновено следя Дал. Нали разбираш, роден сектор и така нататък.
— И какво смяташ?
— Не съм изненадан. А ти? Целият Трантор се отнася към Дал, като че ли е боклук. Защо да не приемат възгледите на Джоуранъм?
— Ти също ли ги приемаш?
— Ами… — Рейч направи замислена гримаса. — Трябва да си призная, че някои от нещата, които той разправя, ми харесват. Казва, че иска равенство за всички. Има ли нещо лошо тук?
— Абсолютно нищо, ако наистина си го мисли. Ако е искрен. Ако не го използва просто като средство да получи гласове.
— Съвсем вярно, татко, но повечето далянци вероятно се питат: „Какво можем да загубим? Сега нямаме равенство, въпреки че законът твърди обратното.“
— Законите се правят трудно.
— Това надали ще те ободри, когато се печеш на смъртоносен огън.
Селдън бързо разсъждаваше. Бе започнал да разсъждава още щом налетя на съобщението. Каза:
— Рейч, ти нали не си бил в Дал, откакто майка ти и аз те взехме оттам?
— Естествено, че съм бил. Забрави ли, че преди пет години те придружих при посещението ти в Дал?
— Да, да — Селдън небрежно махна с ръка, — но това просто не се брои. Бяхме в междусекторен хотел, който не беше далянски, и доколкото си спомням, Дорс нито веднъж не те остави да излезеш самичък на улицата. В края на краищата ти беше едва на петнадесет години. Сега би ли желал да посетиш този сектор сам, на своя отговорност, след като вече си на двадесет?
Рейч се изхили:
— Мама никога няма да ми разреши.
— Не съм казал, че се радвам на перспективата да се спречкаме с нея, ала нямам намерение да я моля за разрешение. Въпросът е дали искаш да го направиш заради мен?
— От любопитство? Разбира се. Ще ми се да погледна какво е станало със старото място.
— А ще успееш ли да отделиш време от ученето?
— При всички положения. Няма да изпусна нито седмица. Освен това ти можеш да запишеш лекциите и аз да наваксам, щом се върна. Мога да си издействам разрешение — в последна сметка моят старец е във факултета, — освен ако не са те уволнили, татко.
— Засега не. Само че аз не го виждам като джиджи-биджи.
— Щях да се изненадам от противното. Не предполагах, че знаеш какво е джиджи-биджи, татко. Учуден съм, че знаеш израза.
— Не ставай нахален. Отидеш ли там, искам да се срещнеш с Ласкин Джоуранъм.
Рейч се стресна:
— Но как да го направя? Нямам представа къде ще бъде.
— Ще бъде в Дал. Поканен е да говори пред Съвета на сектора с новите му членове. Ще научим точната дата и можеш да тръгнеш няколко дни по-рано.
— Как да си уредя да го видя, татко? Не смятам, че ще отвори приемна.
— И аз не смятам, обаче го оставям на теб. След като си станал на двадесет, трябва да знаеш как да го сториш. Вярвам, че острият ти разум не се е затъпил прекалено много през изминалите години.
Рейч се усмихна:
— Надявам се, че не е. Да предположим, че го срещна. И?
— Ами открий, каквото можеш: какво планира всъщност, какво наистина си мисли.
— Действително ли си въобразяваш, че ще ми каже?
— Ако го направи, няма да се изненадам. Ти имаш някакъв номер да внушаваш доверие, нещастни хлапако. Дай да си поговорим на тази тема.
И те си поговориха. Няколко пъти.
Селдън се тормозеше. Не бе сигурен докъде ще доведе всичко това, но не се осмеляваше да се посъветва е Юго Амарил, с Демерцел или (най-вече) с Дорс. Можеха да му попречат. Можеха да докажат, че идеята му е лоша и че не се нуждае от такава информация. Намисленото му се виждаше единственият спасителен изход и той не искаше да го блокират.
Ала дали въобще съществуваше изход? На Селдън му се струваше, че само Рейч би успял да спечели доверието на Джоуранъм, но дали трябваше да използва точно него? Той бе далянец и симпатизираше на Ласкин Джоуранъм. Доколко можеше да му вярва? Ужасно! Рейч беше негов син и професорът никога досега не бе имал повод да го подозира.
13
Ако Селдън се съмняваше в ефикасността на своята идея, ако се боеше, че тя би могла преждевременно да взриви нещата или безнадеждно да ги придвижи в неправилна посока, ако бе изпълнен с агонизиращо съмнение дали може напълно да се вярва на Рейч, че ще изиграе задоволително ролята си, той все пак не се колебаеше — ама никак — каква ще е реакцията на Дорс, когато бъде поставена пред fait accompli6.
И той не се разочарова, стига чувствата му да можеха добре да се изразят с тази дума.
Все пак в известен смисъл беше разочарован, защото Дорс не повиши ужасена глас, както май си бе представял и както се бе подготвил да издържи.