Буца заседна в гърлото ми.
— Извинявай, Хирон. Знам, че трябваше да ти кажа. Но…
Хирон вдигна ръка.
— Разбирам защо си го направил, Пърси. Чувствал си се отговорен. Искал си да го предпазиш. Но за да оцелеем, момчето ми, трябва да си имаме доверие. Трябва…
Гласът му секна. Земята под краката ни трепереше.
Всички на поляната застинаха. Клариса извиси глас.
— Строй се!
И от Лабиринта изскочи армията на титаните.
Не ми беше първи сблъсък с врага, но това си беше истинска голяма битка. От земята изскочиха десетина лестригони и свирепите им крясъци едва не ми спукаха тъпанчетата. Носеха щитове от смачкани автомобили и размахваха като тояги цели дървесни стволове със стърчащи по краищата ръждиви шипове. Един от великаните изръмжа и помете със страничен удар с тоягата си целия отряд от хижата на Арес, десетина бойци политнаха във въздуха като чучела.
— Огън! — заповяда Бекендорф. Катапултите се събудиха. Две големи скали литнаха към великаните. Първата улучи щит и отскочи, като му остави само драскотина, а другата се стовари в гърдите на един от лестригоните и той падна. Стрелците на Аполон се включиха, десетки стрели се забиха в броните на великаните и те заприличаха на таралежи. Няколко стрели уцелиха скрепките на броните и неколцина от лестригоните се изпариха от досега на божествения бронз.
Но точно когато изглеждаше, че лестригоните са на път да отстъпят, от Лабиринта изскочи следващата вълна: около четирийсет скитски дракона в пълно бойно снаряжение с копия и мрежи. Поеха устремено напред. Някои паднаха в приготвените от синовете на Хефест капани. Една от жените змии се набучи на коловете и стана идеална мишена за стрелците. Друга настъпи връвта, изопната до гърнетата с гръцки огън и те избухнаха в зелени пламъци, поглъщайки нападателите. Но от Лабиринта продължаваха да излизат още. Аргус и децата на Атина се спуснаха да ги пресрещнат. Мярнах Анабет с изваден меч. Недалеч от нея Тайсън беше яхнал един лестригон, някак си беше успял да се покатери на гърба му и го налагаше с бронзовия си щит по главата — ДУМ! ДУМ! ДУМ!
Хирон спокойно изстрелваше стрела след стрела и всеки път поваляше по някое чудовище. Но от Лабиринта не спираха да прииждат още. Накрая отвътре изскочи и хрътка от Подземното царство — не беше Госпожа О’Лиъри — и се насочи към сатирите.
— Върви! — заповяда Хирон.
Извадих Въртоп и хукнах.
Профучах край ужасяващи сцени на бойното поле. Един полубог от армията на титаните се биеше със сина на Дионис, който изобщо не му беше в категорията. Онзи го прободе в рамото, после стовари меча си върху главата му и синът на Дионис падна на земята. Друг вражески боец обстрелваше дърветата с огнени стрели и пламналите пожари прогонваха нашите стрелци и дриадите от укритията им.
Десетина скитски дракони изведнъж се шмугнаха настрани и поеха по пътеката към лагера. Ако успееха да стигнат до него, можеха да изгорят всички сгради, без никой да им попречи.
Близо до тях беше единствено Нико ди Анджело. Той тъкмо пробождаше един телхин, черното му острие от стикска стомана изсмука жизнената сила на чудовището и то се разпадна във въздуха.
— Нико! — извиках аз.
Той се обърна, видя жените змии и кимна.
Пое си дълбоко дъх и протегна черния си меч.
— Излезте!
Земята потрепери. В нозете на скитските дракони зейна процеп и оттам изскочиха десетина зомбита, ужасяващи трупове на бойци от различни исторически епохи — от времето на американската Гражданска война, римски центуриони, Наполеонови кавалеристи на призрачни коне. Те извадиха мечовете си и се нахвърлиха на скитските дракони. Нико се олюля и се отпусна на колене, но нямах време да проверя дали е добре.
Приближих се към хрътката, която изтласкваше сатирите към дърветата. Звярът щракна със зъби и един сатир едва успя да отскочи, а чудовището веднага се насочи към друг, който не беше толкова бърз. Щитът му от дървесна кора изтрещя и той падна.
— Не! — извиках аз.
Хрътката от Подземното царство се обърна. Оголи зъби, скочи към мен и ме повали по гръб на земята. Вече си представях как острите й нокти ме разкъсват на парчета, когато пръстите ми напипаха нещо — едно от гърнетата на Бекендорф с гръцки огън. Метнах го в муцуната на хрътката и тя избухна в пламъци. Изтърколих се настрани.