Дотук стратегията ми сработваше идеално и започнах да се тревожа, спомнила си старото поверие, че ако всичко върви според предварителния ти план, значи те чака засада. Светлинен сигнал просветна откъм вражеска лодка и някой извика да се идентифицираме. Само след секунди първият от корабите на Йезо се вряза в малкия съд и го прати на трески към дъното. Писъците на мъжете замлъкнаха в прегръдката на морето. По палубите на корабите в челото пламнаха факли, точно според указанията, които бях дала. Тези осакатени кораби бяха жертвени агнета, подвижни факли, натоварени със запалителни материали — привързани към мачтите бурета с масло, качета със стари напоени с восък платна в трюмовете и намазан с катран такелаж. Конианските магьосници подсилиха вятъра и Прекършените на Нор и другите доброволци веднага разбиха капаците на буретата и подпалиха съдържанието им.
Огън ревна в нощта и мракът се изпълни с викове. Ярките червено-оранжеви пламъци очертаваха силуетите на търчащи по палубите на горящите кораби хора, които хвърляха запалени факли в трюмовете и хукваха да се спасяват в лодките, привързани зад кърмата. На един от корабите мъжете се забавиха, огънят се протегна и ги сграбчи в прегръдката си. Жертвените кораби пламтяха като хартиени фенери и се носеха към хвърлилите котва вражески съдове.
Пристанището бе обхванато от хаос — моряците на Сарзана се спъваха по палубите, сънени, пияни или и двете едновременно. Представях си паническото им объркване, докато се чудят коя от многото трескави заповеди да изпълнят по-напред. Тук-там явно беше останал по някой трезвен, достатъчно съобразителен да пререже с брадва придържащите въжета, но вятърът подкара освободените кораби право към другите. Една от галерите на Сарзана не успя да се изтегли навреме пред връхлитащия я горящ кораб и той се вряза в корпуса й. Пламъците се прехвърлиха мълниеносно върху палубата на закъснялата галера и удвоената клада лумна с вой към небето. После още една и още една от галерите на Сарзана станаха жертва на корабите-факли.
Чух трясъци зад себе си — бойните машини на конианските кораби започнаха да изстрелват снарядите си. Все още бяха твърде далеч и попаденията вдигаха само фонтани в тъмната вода. Но после навлязоха в обхват и все повече камъни намираха целта си по палубите на вражеските кораби. Огнени стрели литнаха през нощното небе и нови пожари се разгоряха сред флотата на Сарзана.
Водещият кониански кораб се вряза в противников съд, литнаха абордажни куки и атакуващите отряди наскачаха по палубата с кръвожадни викове. Втори кораб се приближи във фланг на атакуваната галера, трети я притисна отзад. Явно дори тромавите кониански кораби можеха да приложат нашата тактика и да сгащят плячката си като ловджийски кучета.
Новите катапулти-мачтоубийци на нашата и на другите орисиански галери също не бездействаха. Мачтите на вражеските кораби бяха лесна мишена, очертани в черно на огнения фон. Но нямаше значение дали стрелите ни попадат в мишената, или се отплесват към града — те, както и всичко друго, бяха предназначени най-вече да създадат хаос и да хвърлят врага в паника. Но ако се съдеше по доволните крясъци и подвиквания откъм фордека, Полило се кефеше максимално след дългия ден на бездействие и поражение.
Най-страшното оръжие — изненадата — беше на наша страна и възнамерявах да се възползвам от него докрай. Всичко дотук трябваше да отклони вниманието от собствената ми атака срещу властелина. Но имах да свърша още нещо, преди да се заема с него. Близо до брега чакаха костенурките. Екипажите им явно бяха подбрани сред най-опитните или трезви моряци, защото почти половината от тях бяха успели да извадят греблата си, срязали бяха въжета и котви и вече се придвижваха за отпор.
Извадих малкия макет на кораб-костенурка, който Сант така грижливо беше издялкал. Направила му бях заклинание, после го бях докоснала с главата на вражеска стрела, така че да „познае“ по-големите си братя и да ги издири. Сложих макета в пълна с вода тенджера, не толкова за да подсиля заклинанието, колкото за да предпазя от пожар собствения си кораб. Отворих едно шишенце и капнах върху дървеното корабче малко от маслото, което използвахме за фенерите. После занареждах:
И подпалих напоения с масло макет.