Предупредителните викове горе се бяха умножили, но не предвещаваха заплаха — сега паниката командваше стените. Чух Полило да се смее и да подиграва мъжеството им. Заразих се от смеха й — представях си как топките им са се свили на орехчета. Скоро врагът щеше да пренасочи силите си от централните порти към тази нова заплаха. Джинах държеше в резерв многобройна част, която щеше да хвърли срещу отслабената порта, и за втори път в историята на Ориса морският замък на властелините щеше да падне.
Чух една от гвардейките ми да вика уплашено. Огромни черни облаци препускаха в небето. Увиснаха над нас, вряха и кипяха застрашително. Кръвта ми се смръзна в жилите, когато от недрата им избухна призрачен смях. После облаците се разделиха и видях гигантското лице на някакъв мъж. Очите му бяха черни като гробове, месестите устни — кървавочервени, брадата му — непроходим лес. Устните се разтеглиха и разкриха дълги изпилени зъби. Властелинът се изсмя отново и смехът му беше толкова мощен, че разби заклинанието на Гамелан и аз усетих как новопридобитата ми сила изчезва. Смалявах се — вече не бях сто жени, а десет; а после останах самичка, и то толкова малка, че наглостта ми да предизвикам властелините на Ликантия изглеждаше немислима.
Устните на властелина оформиха дума, после я изсъскаха и дъхът му беше толкова гаден и толкова студен, че ни вкамени.
— Антеро — каза той. Стори ми се, че долових и нотка на изненада в гласа му. Погледът му се превърна в стотици червеи, които плъзнаха от черна кал да ме подушат и оставяха следи от слуз по душата ми. После пак онзи смях. — Жена! — Подигравката му беше като небесен гръм. Той си пое дъх — засмука толкова много, че въздухът запищя, — а после се изплю.
Плюнката му заваля като дъжд от облака и ни обля с невъобразима гнус. По-голямо унижение не помнех през живота си. После лицето изчезна в облачната маса, която се завихри бурно за миг, стрелна се като фуния към вътрешността на морския замък, проточи се надолу и надолу… и изчезна.
Десетте стояхме на открития корниз, беззащитни срещу враговете. Ала преди да умрем, беше наш ред да станем за посмешище. Мъжете по парапетите горе крещяха, подиграваха се с пола ни, обясняваха надълго и нашироко как щели да се забавляват с труповете ни. Ала подигравките им постигнаха обратния ефект — вместо да ни вдъхнат страх, ни изпълниха с ярост.
Полило изрева:
— Слезте и се бийте, ликантийска паплач такава! Ще ви отсека краката и ръцете, ще ви натикам топките в гърлата, а главите ще пратя на жените ви.
И метна нагоре тежката си брадва. Ала беше толкова ядосана, че я пусна прибързано и брадвата не стигна до парапетите — макар че ако някоя от нас беше опитала същото, брадвата не би изминала и половината от това разстояние. Острието се удари с трясък в гладката стена… но вместо да падне обратно, залепна там! Зяпнах невярващо — острието не се беше забило в камъка, а сякаш висеше във въздуха. Защо не падаше?
На парапета горе се бяха събрали лъкометци и дъжд от стрели се ливна към нас. Подготовката надви страха и ние се хвърлихме към основата на стената. Озовах се до Полило, притиснах се към камъка, за да се скрия от стрелите. Ала и това убежище нямаше да ни запази дълго — скоро стрелците щяха да се наведат напред и да ни пронижат една по една, или пък други войници щяха да ни изпържат с врящо масло.
Погледнах нагоре и видях, че се намирам точно под брадвата на Полило. За моя огромна изненада, острието й не се беше забило в пукнатина, а висеше от перваза на прозорец със затворени капаци, прозорец, който дори нямаше решетки. Преместих поглед в едната, после в другата посока, оглеждах с нови очи онова, което преди бях видяла като гладка стена. Сега виждах, че и други прозорци са надупчили лицето й като младежки пъпки. Докато се дивях на номера, който ни беше накарал да виждаме стените гладки от разстояние, някой извика от болка. Извърнах рязко глава и видях една от гвардейките да издърпва стрела от бедрото си. Много скоро щяха да ни довършат. Погледът ми попадна на кристалните сфери, които още си лежаха, където ги бяхме оставили, и изведнъж ми хрумна една идея. Обърнах се към Полило и й казах какво да направи. Тя кимна и лицето й светна.