Две нощи преди да стигнем Изолда Зиа пропълзя в прегръдките ми. Любовта ни беше бавна и горчиво-сладка. А после задрямахме сгушени, заслушани в плисъка на вълните. Точно преди зазоряване Зиа се надигна и ме погледна сериозно в очите. Нейните бяха остарели — имаше болка в тях, и познание, придобито на висока цена.
— Обичам те, Рейли — прошепна тя. И се изниза от каютата, преди да съм казала нещо.
Станах, нито отпочинала, нито особено бодра, но донякъде изцелена. И разтревожена. Смътно усещане за опасност ме глождеше под лъжичката, но от какво или откъде идваше опасността — не знаех.
Гамелан ме чакаше в каютата си.
— Канех се да пратя да те извикат, Рейли — каза той. — Имам нужда от теб.
— Властелинът, нали? — казах аз, досетила се какво занимава мислите му. — Още не е приключил с нас. Нито ние с него.
— Не съм сигурен — каза магьосникът. — Хвърлих заклинания във всички посоки и не открих и помен от него. Вярно, че способностите ми не са се възстановили докрай, но всяко заклинание, което направих, биваше блокирано. Не, не блокирано — това би било като усещане за стена. По-скоро сякаш се натъквам на врата, която е заключена. И това само по себе си ме кара да се тревожа.
— С какво мога да помогна аз? — попитах и седнах до него. — Какво мога да направя, което ти не можеш?
— Смятам, че имаше — или има и досега — особена връзка между теб и властелина — каза той. — Връзка, която е изтъкана от омраза, естествено; но оковите, които се каляват в този огън, са изключително здрави. Връзката навярно се е зародила още когато брат ти е надвил властелините. По онова време имаше изобилие от черни заклинания покрай Грейклок, Равелайн и двамата властелини, които дълбаеха на места, които никой не е дръзвал да доближи още от епохата на древните. Макар и неволно, Амалрик се е оказал в центъра на всичко това. А после се появи ти и за втори път представител на семейство Антеро се забърка в игра с високи залози. Още в Ликантия, когато Джинах не успя да задържи костите, още по-малко да ги хвърли, разбрах, че те ще проговорят на теб и само на теб. А после ти уби единия брат, с което потвърди най-лошите страхове на властелините за ролята на Антеро в съдбата им. И накрая, когато последният властелин те прокле с предсмъртния си дъх — а после успя да избегне смъртта, като премина в етерите, — проклятието заякчи окончателно връзката помежду ви. Колкото до твоя въпрос, приятелко скъпа — да, има много неща, които ти можеш да направиш, а аз — не. Или така поне се надявам. Надявам се Рейли Емили Антеро да е онази, която държи ключа към затворената врата.
— Какво искаш да направя?
— Намери властелина — отвърна кратичко Гамелан и извади кутията със сърцето-талисман.
Не тръгнах да споря, но страхът ме заля като вълна, когато взех кутията.
— Хвани я между дланите си — каза Гамелан. — Насочи мислите си през нея. Трябва да се съсредоточиш максимално. Недей да говориш, нито да търсиш думите за заклинанието. Аз ще ги изрека вместо теб.
Преглътнах.
— Дай ми минутка да се подготвя.
Задишах дълбоко и се опитах да изпразня съзнанието си. Разкърших рамене и завъртях няколко пъти глава да отпусна възлите на врата си. После стиснах силно кутията между длани и си поех дъх. Издишах шумно и казах:
— Готова съм.
Гамелан занарежда:
Чух трясък на гръмотевица и притъмня. Въздухът стана тежък и горещ. Замириса ми на сандалово дърво — любимия аромат на майка ми. Беше по-силен отвсякога. Чух глас да шепти името ми. Беше майчиният ми глас и хлип затъкна гърлото ми, защото я обичах и много ми липсваше. Тя прошепна отново името ми и усетих дъха й до ухото си, деликатен като пеперудено крило. Потръпнах.
Кутията подскочи в ръцете ми. Стиснах я по-силно. Червено сияние се процеди под капака и оформи двуглавия лъв от герба на властелина. Лъвът оголи зъби и се стрелна към отсрещната стена. После чух съскане и видях черна пантера да се готви за скок под греещия лъв. Зъбите й бяха оголени, опашката й биеше ожесточено по пода. Огненочервените лъвски глави се уголемиха. После нарасна и тялото. Главите нададоха яростен рев и се издължиха върху общия си врат. Но това само разгневи допълнително пантерата. Тя изсъска отново и снижи още повече корем към пода, извади ноктите си и краката й се напрегнаха за скок. Нов гръм… и зад звяра на властелина се отвори черна дупка. Главите нададоха последен рев, после животното се хвърли в дупката. Пантерата скочи след него.