— Какво според теб е намислил?
— По този въпрос няма нужда да гадая — отвърна Гамелан. — Познавам врага си. Първо, иска отмъщение. Иска да изравни Ориса със земята — така, че даже и помен да не остане от нея. И второ, иска да се сдобие с още по-голяма сила и власт. Да създаде царство в този свят. Не мисля, че Ориса, Ликантия и дори Далечното царство биха го задоволили. Ако искаш да разбереш с какво същество си имаме работа, мисли за него като за полубог с тъмни намерения.
— И как ще го спрем?
— Трябва да се върнем в Ориса по най-бързия начин. Ако всичките ни жреци действат в синхрон, можем да го надвием.
Тонът му не прозвуча и наполовина толкова убедено, колкото думите. Но за умението на орисианските жреци щях да се притеснявам когато… или ако се приберем вкъщи.
— Пантерата обаче ме притеснява — каза Гамелан.
— На мен ми се стори добра поличба — възразих. — Сигурна съм, че това е същата пантера от историята, която ми разказваше мама. Онази, която адашката ми е яздила, когато спасила селяните.
— Да, знам — каза Гамелан. — Само че… точно преди да… да се върнеш… ти изкрещя.
— Да — казах аз. — И?
— Ами… беше точно като рев на пантера — отвърна жрецът.
Цяла Изолда бе излязла да ни посрещне. Морето беше така препълнено с лодки и кораби, че с мъка си проправихме път до кейовете. Сякаш всички музикални инструменти на острова се надпреварваха да озвучат празника, всички рогове, флейти, барабани, дори тенджерите и тиганите. Градът беше излъскан в наша чест, над всяка по-висока сграда се вееха знамена и флагчета. Празнични огньове горяха навсякъде и хората хвърляха в тях благовония. Хиляди цветя посипаха пътя ни, когато слязохме от корабите и тръгнахме по терасирания хълм да занесем официално новината за победата пред лордовете на Кония. Първи вървяха всички оцелели в битката кониански офицери. След тях бяхме аз и гвардейките ми, Чола Ий и мъжете му. Принцеса Зиа предпочете да върви до мен, а тълпата, вече на прага на истерията, избухваше в сълзи при появата й, мнозина се хвърляха на земята и крещяха името й.
Пред Двореца на монарсите стояхме с часове, докато и последният член на Съвета — с подсилени от жреците гласове — изкаже дълбоката си благодарност към нас и възслави победата. Накрая множеството стана неуправляемо и поиска аз и принцеса Зиа да се качим на сцената, така че всички да ни видят. Когато го направихме, хората се разкрещяха, видях мъже и жени да припадат от прилив на емоции.
Когато най-сетне шумотевицата утихна, лорд Канара ме дръпна за ръкава и ми даде знак. Двете със Зиа се изнизахме след него. Влязохме в двореца и той ни заведе в малка, но богато обзаведена стая. Масата се огъваше под подносите с храна и каните с вино. Лорд Канара ни даде знак да се подкрепим, но и двете поклатихме глави — бяхме твърде уморени.
— Но ще пийна малко бренди, татко, благодаря — каза Зиа.
Казах, че и аз бих изпила едно. Лорд Канара ни наля в красиви кристални чаши, напълни една и за себе си. После седна, след него и ние.
— Дъще — каза той. — Ти ме накара да се гордея.
Зиа сведе скромно глава.
— Изпълних дълга си, татко, нищо повече — каза тя, но по очите й виждах, че скромността е престорена.
— Дори така да е — каза баща й. — Ти написа името си с големи букви в историята, моето момиче.
Видях как Зиа потръпна при това обръщение.
— Други бяха по-храбри от мен, татко. Но все пак ти благодаря.
— Тепърва ще те възхваляват и почитат — каза той. — Част от наградата с радост ще ти връча лично.
Зиа се усмихна още по-скромно.
— Благодаря ти, татко. — Изглеждаше съвсем искрена. Но аз отново улових онзи поглед в очите й и мога да се закълна, че претегляше баща си, преценяваше го. И май го намери по-дребен, отколкото го бе смятала досега.
— А вие, капитан Антеро — обърна се Канара към мен. — На вас дължим толкова много.
— Аз искам само едно — да ни помогнете с карти и съвет, така че да се върнем у дома.
— Разбира се — каза Канара. — Картите вече са подготвени, а най-добрите ни мореплаватели са на ваше разположение.
— Благодаря ви, лорд Канара — казах аз.
— Смятаме освен това да ви възнаградим богато — продължи той. — Решихме да натоварим корабите ви с толкова ценности, колкото могат да поберат. Когато се приберете у дома, дори най-долният ви моряк ще е богаташ.