Третият кораб се приближаваше откъм кърмата, но аз си имах други грижи в момента — хората на Чола Ий се изсипваха на палубата ни.
— Копие! — изрева Полило, четири жени се подредиха зад нея и формацията нападна. Моряците се развикаха уплашено и се опитаха да избягат от пощурялата й брадва. Двама хукнаха към мен, решили да се възползват от численото си превъзходство, но аз отскочих встрани и тия глупаци едва не се събориха един друг на палубата. Парирах тромавия удар на първия, резнах го над лакътя и му прекъснах поне едно сухожилие. Мечът му издрънча на палубата и това ми даде време да пронижа другарчето му, да изтегля меча си и да довърша ранения, преди да съм посрещнала следващия кандидат за слава.
— Размажете ги тия кучки! — крещеше Чола Ий. — Избийте ги! Най-напред проклетата им капитанка убийте!
Някакъв тип се изпречи пред мен, стиснал окървавена алебарда, парира удара ми, нападна, предугаждайки посоката, в която ще отскоча, после отново зае бойна стойка. Беше опитен боец. Гмурвах се ту наляво, ту надясно с надежда да го объркам, канех се да нападна, видях как очите му се разшириха и вместо това се хвърлих надясно върху дъските, претърколих се и едновременно с това се извърнах назад. Мечът на Сант се стовари сякаш на сантиметри от мен и от палубата се разхвърчаха трески.
Сант изкрещя уплашено и затегли заседналия в дъските меч, а аз скочих и ударих в движение. Мечът ми отсече по-голямата част от лицето му, Сант залитна към парапета и падна през борда, но алебардата на другия моряк се стрелна като нападаща змия и острият шип от опакото й поряза незащитените ми от доспехи ребра. Болка се стрелна към мозъка ми, но аз не й обърнах внимание — уловила бях алебардата с лявата си ръка и бързо я дръпнах към себе си, като повлякох и моряка. Към себе си и към меча. Очите му се замъглиха, той се срина на палубата и аз го натиснах с ботуш да издърпам меча си.
Битката се вихреше по цялата палуба и не можех да преценя в чия полза се накланят везните. Имаше само един бърз начин да сложа край на това. Огледах се и видях Чола Ий през тълпата, мечът му се вдигаше и спускаше, напомадените шипове на косата му лъщяха под лъчите на ранното слънце. Запробивах си с меч път към него.
Но Полило стигна преди мен. Видях как Чола Ий посяга да я намушка с меча си, видях как Полило се извива назад под острието, а после замахва с брадвата си като с тояга. Ударът попадна в гърдите на Чола Ий и той залитна. Но по дрехите му не изби кръв, нито лицето му се изкриви в агония — беше с ризница под туниката. С Полило затанцуваха напред-назад. Явно всички усетиха, че този двубой ще реши изхода на битката, защото никой не хвърли копие или камък в гърба на противника, нито стреля с лък. Не знам как се стигна до такова абсурдно нещо като дуел между моята легатка и онази фурнаджийска лопата Чола Ий на борда на клатушкащия се пиратски кораб, но се стигна, и толкова. Поне за момент.
Мечът на Чола Ий беше огромен, двуръчен и със съвършен баланс и той го използваше както по предназначение, така и с една ръка, тъчеше мрежа от стомана между себе си и танцуващата брадва на Полило, която напираше целеустремено и го изтласкваше все по-назад към парапета.
Полило съзря възможност за пробив и замахна силно. Някой — може да съм била и аз — изпъшка, когато ударът й се отклони от целта и Полило се откри лошо. Чола Ий удари, но напук на всички закони на физиката Полило съумя да овладее инерцията на тежката брадва, промени посоката на удара и парира меча, а сблъсъкът запрати Чола Ий встрани. Пиратският адмирал заходи кръгово за нова атака, Полило блокира, а после въпреки късия замах след блока удари с цялата си сила — сила, каквато аз не бих постигнала и при максимален замах — и острието на брадвата й се заби в хълбока на Чола Ий въпреки ризницата. Кръв и вътрешности плиснаха по палубата.
Чола Ий нададе вой и се строполи, лицето му бе потъмняло от предсмъртна ярост.