Когато им разказах за брадвата на Полило, закачила се за скрит със заклинание прозорец, Джинах се прозя отегчено, ала една от веждите на Гамелан се изви във висока дъга над ястребовия му нос. Когато изложих пред командира си как смятам да се възползвам от това откритие, той се прозя още по-широко. Ала аз видях как Гамелан се напрегна и поглади дългата си бяла брада.
Капитан Хакс, главният адютант на Джинах, се престори, че си записва нещо.
— Да пратя ли разузнавателен отряд, който да потвърди… необичайните наблюдения на капитан Антеро, сър? — Гласът му прозвуча лениво, лепкав от подигравка.
Джинах се събуди, колкото да изиграе кратък етюд на тема внимателно обмисляне.
Аз побързах да възразя:
— Това може да ни издаде, сър. Само Те-Дейт знае дали ще имаме друг такъв шанс.
Джинах се намръщи.
— В случай че намеря… хрумването ви за приемливо, несъмнено бих настоял за професионално потвърждение.
Стиснах зъби, за да не му отвърна подобаващо. Посочих доклада си — с приложени подробни скици, начертани от Полило.
— Имате не само моята дума, сър. Моите офицери също подписаха доклада.
Хакс не каза нищо, само поклати глава.
Джинах ме поряза на свой ред:
— Не бих искал да засягам ненужно командния си екип, капитане. Затова не виждам необходимост да обсъждаме повече този въпрос. — Взе доклада ми и го разлисти. После изсумтя и го хвърли на масата. — От този ваш план обаче ме побиват тръпки. Той е дело на… как да се изразя… на един нестабилен ум. — Джинах се обърна към Хакс. — Точно за опасността от такива неща предупредих съвета.
Гневът едва не ме срита да скоча, но запазих самообладание.
— Самата аз мога да преглътна думите ви, сър — казах през зъби. — Но няма да допусна да петните така гвардейките ми. Те служат не по-зле и пострадаха не по-малко от всеки друг, а дори и повече от някои в тази война. Сър.
Очите на Джинах припламнаха, но той запази външното си спокойствие, както и дразнещата си пренебрежителна усмивка.
— Казаното от вас е вярно в по-голямата си част, капитане — каза той. — Отбележете ударението върху „в по-голямата си част“. — Главата му отново се завъртя към Хакс. — Тревожи ме непостоянството — продължи той. После се обърна към мен с физиономия на любезно превъзходство. — Но все пак трябва да се съобразяваме с недъзите на природата.
Чола Ий се изсмя, кратко и злобно. Това вече ми дойде в повече. Потупах кинжала в канията си.
— Внимавайте, адмирале — казах тихо. — Не чухте ли какво каза нашият генерал? На природата ми не може да се има доверие.
Лицето му потъмня от приток на кръв, но гневът му се оплете в мрежи от смущение. Как трябваше да реагира на предизвикателството ми? Никоя жена не си беше позволявала да му говори по този начин. Продължих, преди да се е опомнил. Обърнах се към Джинах и забелязах, че Хакс и другите офицери здравата са се притеснили. Точно както се бях надявала. Те познаваха репутацията ми на воин. Някои дори ме бяха виждали как се бия. Свиваха се на местата си като непослушни момченца. Но Джинах срещна спокойно погледа ми.
— С цялото ми уважение, сър, възразявам срещу реакцията ви на моя план — казах аз, като се постарах в думите ми да няма и намек за неподчинение. — Вярвам, че той заслужава по-внимателно обмисляне. Ако съм права, по това време утре войната може да е свършила, а врагът ни — съкрушен.